Неизпратени писма - Добре дошъл в храма на Душата ми... 7
Неизпратени писма - Добре дошъл в храма на Душата ми... 7
"Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!"
Оля Александрова
Здравей...
Това, че не получаваш писма не означава, че не ти пиша... Защо пиша ли? Пиша, защото разбрах, че споделянето на мислите е смелост... защото искам да бъде наясно със себе си, с чувствата си, с умението да ги споделям...
Пиша за себе си и за тези, които между редовете ще прочетат, кое ме прави жива... между редовете ще намерят и това, което ме прави щастлива...
Пиша, а тишината виси във въздуха... Кой ще я наруши? Ако искаш наруши я... прочети Душата ми...
Бавно чети... не бързай... има време... Вярвам, че Съдбата достатъчно дни ще ни отреди.
Любов е основната дума в писмата, а останалите... тях пуснах като разпилени глухарчета. Оставих Вятърът да ги подреди...
Ако Морето владее чувствата ми, то Вятърът мислите ми обладава...
И знам, че само ако напълно му се доверя, тогава всичкият страх от мен се изпарява...
И политам с птичките към облаците... към звездите... А той, Вятърът, ми шепне – „Не бой се” и ми гали косите...
Прочети ме... седем писма за теб съм написала... Седем – число библейско „божият печат”.
Всяко с любов съм орисала... „Обичам те!” – ти казвам със тях пред целия Свят!
© Ирен Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, manipuliram,за посещението и коментара. Радвам се, че коментарите ми въздействат, всъщност обичам да коментирам, когато ми се иска нещо да кажа на автора... само "!!!" или "Харесах" ми се струва малко излишно, това мога да го "кажа" и с една 6, нали?
-
Благодаря, че прочетох писмо номер 7. И на мен твоите коментари ми въздействат лично. Малцина успяват да докосват индивидуално всеки читател. В обученията на групи хора има техника за зрителен контакт, чрез която всеки един от аудиторията остава с впечатлението, че тренерът сякаш говори лично на него
Така ми въздействаш и ти с думи. -
Мисля, че е време да си отворя папка с любими коментари
-
Този път ще кажа - благодаря, Су! Да няма никакво двуумене по въпроса на кой отговорям. Защото имаше въпросче - "Чудя се дали една творба ще ми е толкова вълнуваща, ако не и знам автора. Как мислиш Ирен? Предубедени ли сме?" - може би. Нооооо... кога ставаме предубедени? След първата, второто , третата писанка? Мисля, че човек харесва това което разбира, усеща и в което се разпознава в него. Или по-накратко - когато писател /само в смисъл пише, може и драскач да е /- читател трептят на една честота... Така мисля аз...
И за днешните Сирни Заговезни...
Просте ми... И аз ви прощавам!
От днес ще живея, без спомени тежки...
Прощавам на всички вас ... а също на себе си... Прощавам си всичките грешки.
Но какво всъщност значи това? За да не са само думи?
Има ли смисъл да си простиш, ако от утре отново влезеш в роля?
Смисълът в прошката не е ли в разбирането, за това – „Кой си ти?” „Какъв е твоят път?”” С кой го споделяш?” И когато поискаш прошка от собствената си Душа... Има един път да я получиш – а именно - да знаеш, че твоят живот е низ от уроци и подаръци, които Съдбата ти поднася. А ти ги получаваш или разпиляваш по своя воля. И това е твоят избор! Твоят живот е твоето творение – така че ... бъди благодарен за него. Той е съвършен, точно такъв, какъвто си си го представил...
И ако душата ти не го харесва... ако Душата ти не лети...?
Тогава Тя /Душата/ за да ти прости, още утре нещо – промени! -
Твоите неща ме вълнуват по особен начин. Нали знаеш все едно, че лично ми говориш чрез тях. И с коментарите такова въздействие усещам. Ето сега виждам, че пише Дани и си мисля, че на мен отговаряш, а то на адашката
Имам едно въпросче! Чудя се дали една творба ще ми е толкова вълнуваща, ако не и знам автора. Как мислиш Ирен? Предубедени ли сме?
Случвало ми се е да чета творба с много висок рейтинг и нищо не трепва в мен, а гледам много хубави коментари. Пак чета след време и отново нищо. И обратния вариант го има разбира се. Страхотни писанки, а си стоят сиротни без гласче под тях.
Магията не се поражда между всеки читател и автора. Седи си едно ангелче на рамото ми и вика "това ще харесаш". На другото ми рамо нарежа дяволчето "че какво толкоз му хареса"....ооооо я стига сте ми давали акъл!
Това не се обяснява, съпреживява се!
Прости ми Ирен! -
Благодаря ти, Дани! Споделянето... писането... описването на собствените чувства е уязвимост може би... Може би и сила. Сила да пребориш собственият си страх, да признаеш неща, които понякога пред себе си дори не искаш да признаеш... Писането... сякаш е най-трудно, когато искаш да споделиш най-съкровенното... Знаеш ли опитвала съм да пиша за дъщерите ми... Ами... не мога... Всякаш думите засядат някъде в гърлото и все са "недостойни" за това, което чувствам... Сякаш емоцията, която показвам е недостатъчна...
А иначе... белият лист е добър слушател. Слуша те мълчаливо, не те осъжда, струва ти се, че те разбира... Виж... когато се появят читателите е по- друго... Ама пък точно днес е време за прошка. Така че ... моля да ми простите ако с нещо съм съгрешила и аз... Прощавам на всички, дори ако някой с нечисти помисли е "прочел" Душата ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
