В тази гореща и влажна вечер Петя искаше вече да се прибере вкъщи. Не че нещо щеше да прави, искаше просто да остане сама някъде, където се чувства сигурна. А това беше единствено в дома й. Нейната крепост. Пускаше щорите навсякъде и оставаше по бельо. Точно това искаше и сега. Представи си прохладата на хола, огромният Пухчо (кръстоска от всевъзможни породи кучета) легнал до нея, чаша мохито и тишина. Имаше си проблеми напоследък в офиса. Беше доста напрегнато, бяха доста изостанли от плана, а крайният срок наближаваше и на всички мениджъри им беше страшно криво. Тя се крепеше някак си. Не обичаше да си го изкарва на момчетата от екипа. Всички работеха повече от добре и много добре знаеше, че изоставането не е по тяхна вина. Въпреки това напрежението в офиса влияше жестоко и от време на време изпускаше нерви.
Беше почти 10 вечерта и мениджърът по нови интеграции Петя Стоилова реши, че е крайно време да изключи компютъра си и да се прибере. Беше се схванала ужасно, почти не беше станал ...