„И смъртта, най-последен враг и тя ще бъде унищожена...”
/Първо послание към Коринтяни 15:26/
Стъпвайки тежко по напуканата глинеста почва, Алтар се приближи до всъдехода, едва мъкнейки големия къртач и когато стигна до него го закачи на мястото му в каросерията. После бавно се качи в кабината и най-накрая се намери някъде защитен от прашната мъгла навън. Той седна уморено на седалката, направена от порест материал, който беше твърд и неудобен, но траен и издържлив. Защитния костюм му бе неудобен, а и в края на деня натежаваше, макар и снабден с гъвкави връзки на крайницит. Двойната бутилка с въздух също тежеше достатъчно, но той предпочиташе да я мъкне със себе си, отколкото да я няма в нужния момент. Все пак и заради по-малката плътност на планетата винаги можеше да си позволи малко повече личен товар, който често се оказваше спасително необходим. Но в този момент, Алтар просто искаше да свали всичко от себе си, след този труден работен ден.
Днес имаше силна пясъчна виелица, което го ...