- Ти ли си?
- Как ме позна?
- По стъпките, толкова са тихи...
- Кога дойде?
- Аз винаги съм тук... но ти не ме чуваше...
- Детският смях ми пречеше да ти чуя...
- Но сега порасна и аз дойдох... за да остана завинаги.
- Пак ще си отидеш както миналите пъти… Винаги идваш и си отиваш без да кажеш.
- Не, този път ще остана... сега имаш нужда от мен повече от всякога... знам това.
- Не си отивай никога! Всеки път си отиваш без да забележа и когато забравя за теб ти се появяваш най-неочаквано, най-нечакано... и отново, без да забележа .
- Този път завинаги...
"Този път завинаги" отекна в тишината... както тихите стъпки на неговия нечакан, нежелан гост, но дотолкова привикнал с него, че го е заобичал... ...