Да-а-а-а. И в мен се откриха. Откакто взех шофьорска книжка. Преди това се мислех за много културно и изящно същество. Това мръсни думи, обиди, ругатни и псувни – не само, че не говорех, ами дори ушите си запушвах, да не чувам другите. Обаче, в мига в който седнах зад волана:
- Кво ми свириш, бе, селяндур? Не виждаш ли, че имам удивителна?
Това беше първата ми реплика към старши колега – шофьор. Ужас! Как можах да го обидя така човека….

След седмица, и аз почвам да бипкам:
- Айде, бе, льольо, кво се пудриш като български футболист пред чужд вратар?....
- Ти пък с БМВ-то, кво си мислиш, че няма да те отсвиря на зеленото? Ха така, в дупката се натреси, да ти мине мерака….
След още седмица вечерите ми станаха тежки от угризения. Как може в моята чиста душа да се таят такива чернилки?! После открих женския род на думата „льольо”:

- Ама, шашавело, ха определи се накъде ще вървиш, кокошка с кокошка, ей такива като тебе развалят репутацията на жените – шофьори!

Боже, аз ли съм това? Ами какво стана след първата (и слава Богу – последна) катастрофа по моя вина….. Съсипах си ситроенчето, размазах на горкия москвич бронята и фара, треснах и една паркирала кола. Извиних се на човека, разбира се, даже му поплаках, но щом отвори дума да му поемам щетите:

- Ти да не си луд, бе? Не стига че си плащам като поп данъци и застраховки, та сега и твоя скапан Москвич да оправям. Кво ми дреме, че не си имал пари за застраховка! Аз да не съм майка Тереза? Те ти протокол от КАТ, ходи си търси правата. Майната ти!

Не, не. Това не може да излиза от моята уста.
„Да ти с…ра в устата” – обажда се чернилката отвътре.

Сигурно ме обзема шизофрения. Трябва да ида на психиатър. Но, а днеска, а утре – мина се година. Репертоара на чернилката се обогати чувствително. Карам си един ден към къщи, пред мен учебна кола. Мъча се да я задмина – тя кривва в ляво. Добрееее, ще се пробвам отдясно. „У”-то пак ме засича. Така няколко пъти. На един светофар се изравнихме, че като изригнах:

- Какво си си турил тва „У” отгоре бе, като от цял километър се вижда, че си Утепан мухльовец! И тоя до тебе – баш инструктора! Да, да – на тебе говоря, некадърнико! Ръчичките ли те болят да му врътнеш волана, като го виждаш къв кретен е, а! И парите дето ги взимаш за тая работа, да си ги завреш отзад!

Странното е, че напоследък не изпитвам такава нужда да се самобичувам вечер след изблиците.

Няма извинение, няма повече кръшкане. Отивам на доктор.
 
- Какво Ви води в този кабинет? пита. Аз разказвам описателно, но не мога и не мога да се цитирам.

- Това да не оная болест за сквернословието, казвам, забравих как и беше името, и филм имаше за една такава пациентка?

- Не е, казва, просто понякога така избива стреса, или пък заложбите си ги имате поначало.

Хмм. Заложби, значи.

- Е, добре, като не ги харесвам тези заложби, какво да направя?

- Има много книги за самоусъвършенствуване. Но ако искате да опитаме и с едно леко успокоително?

Съгласих се. Къде ще ходя. От време на време се налага да возя родители, дете, шефове. Не мога да се излагам така.

Резултатът бе удивителен!
Първо, започнах да спя с чиста съвест! Второ, от книгите за самоусъвършенствуване, баене, гадаене и изчистване на карма стигнах до прозрението, че в предните си три-четири живота съм била мъж, което напълно изясни наличието на тези характерови особености и ме накара да се приема такава, каквато съм. Трето – научих се да заменям лошите думички с хубави. И сега да ме чуете:

- Хайде, голубчик, дай го това мигаче, че за малко да те цункам!
- Оооо, на тая душица и се спинка – що не отидеш да си полегнеш в къщи, миличък, че така стават големи задръствания…
- Браво, юнак! Молодец! Герой! Само така да задминаваш!
- Момиченце, мило, кой ли лош чичко те измами така? Дай да го намерим и да го помолим да довърши започнатото. Не е честно. Ти си му платила да те научи да шофираш, а той виж какви работи ти показал…..