thedac (Димитър Драганов)
873 1129
25.07.2018 г., 0:49 ч.

Неподписано 

  Проза » Други
443 0 4

            Избрах да вървя по тесен път, труден и тих, с убедеността, че в неговия край ще ме приветства моят успех. Тази пътека не предлага луксове, когато се измориш да стъпваш по разронената ѝ повърхност. Желаеш ли да постигнеш кристиалното съвършенство, бидейки част от нея, е нужно мъдро да се извисиш, да отказваш и приемаш, да съграждаш и изоставяш. Да си воин, е трудно, но по-трудно е да летиш, докато могъщите сили на земното притегляне те връщат там, където винаги трябва да бъдеш.
            Кога ще си купиш криле?

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Умничко... И ми хареса.
  • Краят го разбрах като"Кога ще се научиш да летиш?" Браво,Мите!
  • Пожелавам ти го, от сърце! Крилете ги имаш. Лети!
  • Неназованият герой е най-сложният образ , който читателя трудно ще отдели от писателя.Смятам, че крилете могат да се заслужат само с неопетнени частици от душа и сърце. Криле не се купуват! Но ако следвам написаното от теб, то е нормално да използваш "купувам" , което отговаря на използването на"успех". Малко анализирах творбата ти, но не приемай моето мнение сериозно или като на критик. Нямам такива намерения, а и не искам да казвам хората как да пишат. Всеки си има свое виждане. Благодаря ти, Димитър !
Предложения
: ??:??