9.07.2022 г., 8:47 ч.

Непоискани сънища 

  Проза » Други
1185 1 2
6 мин за четене
Спорът дали сме сами на нашата малка планета или редом с нас крачат невидими за нашите очи създания е много, много отдавна. Струва ми се, че част от тези, които отричат съществуването на нещо необяснимо, не са съвсем убедени в правотата си. Че на кого не се е случвало да му шепне вътрешния глас? И колко пъти сме съжалявали, че не сме го послушали. А дали това не е било предупреждение от някой невидим за нас помощник?. Въпроси...Въпроси. Аз лично съм сигурна, че край нас има много паралелни светове, които ни изпращат своите послания. Но ние не можем или по-скоро отказваме да ги разчетем.
Неразчетени послания, точно така възприемам нощните кошмарите, които споходиха моята дъщеря преди двадесетина години. Тя сънуваше природни бедствия, катастрофи и беше толкова разстроена, че не искаше да си ляга да спи. После всичко изведнъж изчезна. Може би не си бяха избрали успешно контактьора, дъщеря ми беше 14 годишна, все още дете. Не зная тя дали все още си спомня, но аз няма да забравя някои от т ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тодорова - НадиКа Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1273 

Произведението е участник в конкурса:

Необяснимото »

11 място

Предложения
: ??:??