НЕПОЗНАТАТА
Когато тя си тръгна, Радослав дълго гледаше след нея. Изящните и форми не можеха да не направят впечатление на всеки мъж. Все още не знаеше името и. Запознаха се в барчето. Когато той влезе, тя стоеше сама на масата и пред нея имаше чаша с кафе. В ръката си не държеше цигара.Беше от ония жени, които не бяха вкусвали от никотиновата отрова. На съседната маса стояха момче и момиче, и разговаряха оживено.
- Може ли да седна до вас?- помоли Радослав.
Тя вдигна глава и го погледна с красивите си кафяви очи.
- Да моля, седнете!
- Да не би да нарушавам спокойствието ви? А може би чакате някого?
- Не. Сама съм. Напоследък съм съвсем сама.
Очите и се навлажниха и тя се извини за моментната слабост, която прояви. Беше една непозната, която ангажира вниманието на Радослав. Искаше му се да започне разговор , но тя изведнъж обърна глава и се загледа към прозореца. Той понечи да я заговори, но нещо застана на гърлото му. Все пак намери сили и прекъсна мълчанието.
- Вие навярно не сте от ...