Беше 1951 година. Лятна ваканция в Шумен. Съседи от улицата се хванаха да отглеждат копринени буби. Уверена съм, че малко съвременни деца имат представа, че естествената коприна се добива от една бяла гъсеница, която се нарича копринена буба. И аз поисках от маминка да вземем бубено семе и да си отгледаме бубите. Имахме пред къщата 2 черничеви дървета. Бубите се хранят с черничевите листа. Заредихме една дълга маса с клонки от дървото и зачакахме да се излюпят . Появиха се малки черни червейчета, които непрекъснато и усърдно ядяха листата от черница.Оглозгваха ги до жилките. Всеки ден им слагахме свежи клонки. Неусетно почнаха да растат и побеляха. Станаха големи дебели гъсеници- буби. Не бяха гадни, а напротив- много симпатични, на пипане съвсем гладки. Съвсем неусетно започнаха да свиват пашкули. Беше ми много интересно да ги наблюдавам: и как растат, и как свиват пашкулите. Започнаха да източват тънки нишки и да ги омотават около тялото си. Така постепенно пашкулът растеше нагоре , ...