Нереално време
,,Събуди се. Това е сън. Преди да паднеш, защото знаеш колко трудно е да се изправиш. СЪБУДИ се...''
Ситна студена пот бе избила по челото ми. Дишах запъхтяно, на пресекулки, и се оглеждах в мрака.
Луната разпръскваше светлина в тъмната стая и обливаше лицето ми със сребърните си лъчи.
Ръката ми обгръщаше крехкото спящо телце до мен. Очите ми се навлажниха. Бях върнала предварително времето с един час назад. Часовникът премигваше, показвайки нереалното си време. Изправих се тихо и се запътих към банята. Облях лицето си обилно със студена вода и си повторих няколко пъти, че няма да заспивам повече. Вратата на банята се отвори рязко и аз подскочих цялата.
- Нали знаеш, че още не съм тръгнал, защо се стряскаш мила?- каза нежно съпругът ми, притискайки ме към гърдите си. Целуна мокрото ми носле и погали рошавата ми коса.
- Не знам. Може би защото бях задрямала за секунди и сънувах някакви безсмислици.
- Ще се наложи да отидем просто за една консултация. Не би трябвало сънищата да имат такова огромно въздействие върху теб.
- Да, мили и аз така мисля.
Той излезе от банята, оставяйки ме да се подсуша. Изведнъж телефонът звънна. Отново тялото ми реагира така, сякаш нещо щеше да се случи.
Измъкнах се по най-бързия начин от банята с нетърпение да вдигна телефонната слушалка. С периферията забелязах малкото ми детенце как изпъна ръчички. Въздъхна дълбоко и се завъртя на другата страна. Сънят му остана необезпокоен.
Вдигнах слушалката.
- Да, моля! - късният час ме притесни. Може би нещо се е случило.
- Мила, днес ще закъснея! - чух топлият глас на съпруга ми, идващ от телефонната слушалка.
Изпуснах слушалката и започнах да обикалям през стаите.
,,Не е възможно''
Повтарях си, та ние току що си приказвахме. Той стоеше от плът и кръв пред мен. Защо го чувам от слушалката. Къщата бе празна и тъмна навсякъде.
Върнах се. Повдигнах отново слушалката. Даваше свободен сигнал. Тялото ми настръхна и започна отново да избива студена пот по челото ми. Какво ставаше с мен? Някаква сянка премина през очите ми и аз я последвах. В банята още светеше. Открехнах леко вратата и видях съпруга ми да се бръсне. Той се обърна и ми се усмихна.
- Още ли не си заспала? Лягай, след малко тръгвам.
Гледах го и не можех да отроня и думичка. Сигурно се побърквах. На вратата се звънна.
- Ще отвориш ли, мила?- каза съпругът ми.
-Да...
Запътих се към вратата. Отворих я. Нямаше никой. Някакъв плик се мерна пред очите ми на земята. Вдигнах го. Отворих съдържанието. Бял лист с черен надпис.
,, Върни времето в нормалният му час и си легни''
Механично отидох до часовника и върнах времето в нормалния му час. Очите ми се рееха. Запътих се към леглото. Отпуснах тялото си, обгърнах крехкото телце, лежащо до мен, и притворих очи...
© Елeна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
С Ивон! Поздрав, Елена!
-
!!!
-
Навлизаш с лекота в паранормалното!То всъщност вие жените сте си на крачка от него.
Поздрав! -
Уфф,то да ме е страх да върна часовника
-
Пак си ги заплела едни...
Поздрав,Ели! -
Viva-сън и eM-кошмар... пак са се объркали линиите! Но държиш вниманието в обхват!
-
Невероятно въздействащ разказ!
-
Интересно и много добре написано! Поздрави, Ели!
-
Накара ме и аз да си погледна "часовника". Благодаря ти за превантивното предупреждение!
-
Хареса ми, нестандартна идея и чудесно предадени емоции. Честно казано, усетих страха сякаш бях на 5 год.
-
Прекрасно!Не бих го нарекла фантастика, защото се случва при умора или силен шок съзнанието да ни играе лоша шега.Поздрав и от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Антоан коментарът ти ме зарадва!