Аз съм много нещастно създание!
Не, няма да плача! Никога повече няма да плача. Животът е красив... Зелената тревичка, слънчицето, лекият ветрец и тези мушици.
Мразя мухите! Гадини! Завират се навсякъде. Ооо... Господи, защо ме наказваш!!! Всичките мъки на тази земя ли трябва да изтърпя? Нима от ранно детство съм орисан на страдание?!
Ще си хапна тази разцъфнала детелинка.
Ето, другите търсят и намират четирилистни детелини, а аз... Дори не мога да опитам вкуса на пролетта, без да съм наказан. Гнусната пчела ме ухапа по езика, без да и правя нещо. Да не би детелините, да са запазени само за пчели. Ще я стъпча.
- Добро утро, Магаре.
- Да, утро е, Таралежо, но ме съмнява дали е добро.
- Защо, имаш всичко край себе си, за да си щастлив.
- Да и всичко, за да съм нещастен. Ти поне имаш бодли да се пазиш от бедите.
- Ами помоли, Бог да ти даде и на теб бодли, но от сега те предупреждавам, че са не удобни и колкото бодеш себе си, толкова и другите.
- Но, можеш да бодеш другите, а това е доста ...