Пролетта показа хладната си страна.
Вятърът прогонваше хората от парка и само единици продължаваха разходките, въпреки него. Набраздяваше вечната река с равномерни вълни, чийто шепот се сливаше с откъслечните фрази на минувачите.
Младеж, паднал на колене, разиграваше любовни сцени пред аплодиращата го любима, а в далечината двойка се държеше за ръце.
Идилия, нали?
Може би е време да пуснем The Loner на безсмъртния Gary Moore?