Не знам за какво да пиша. В интерес на истината аз почти не пиша - само когато ми дойде музата. :P Но, сега наистина има нещо, което бих желала да споделя... Нещо за един човек, когото много ценя...
Тя е странна. Тя е различна. Тя е много добър приятел (ахх, тази дума... защо толкова рядко я споменавам :[ ). Тя е един прекрасен човек... човек, който, за нещастие, знае какво е самота... човек, чието сърце жадува за любов - чиято душа копнее за свобода. Тя е едно от малкото създания на този свят, които биха дарили любовта си на всеки. Душата й е изпълнена с голяма топлина - очите й крият в себе си особен блясък, в които, ако се вгледа някой, би открил голямо желание за живот, вяра в мечтите и презрение в лъжите.
Тя не е скромна. Не е смирена. Тя е избухлива - тя е като морска сирена. Стихията й е огън - и наистина топли искри се таят в нея. Мечтите и рядко са недостижими - в повечето случаи трудно осъществими. Но, да... тя обича да мечтае. Това дори много й се харесва...
А тогава, когато се случи да бъде с разбито сърце, да се почувства празна и човек без нищо - тя просто забравя за всичко. Живее сама в себе си... Очаква първото нещо, което ще й помогне да забрави за болката... Нещото, което може би ще й вдъхне нова надежда...
„Обичам те!" е думата, която най-много обича... това, което най-много би искала да чуе. Живее в свят, в който присъства явлението: секс, наркотици и рокендрол. Не че ги употребява... Но със сигурност музиката е това, на което никога не изневерява. „Това е моят живот" - обича да припява и с песните на Бон Джови, болката да притъпява...
И държа толкова на нея не защото е заклето рокерче с различни виждания, не и защото е добра на тема „напивания"... Тя е различна от това, което някой би искал да бъде някога - тя е и това, което никой не би посмял да иска да бъде!
А баскетът е любимата й игра... това, в което умее да си излива докрай гнева. А когато дриблира, да видите само как едната й обеца във въздуха полита. :P И в писането си я бива - само дето е и много бъбрива. Ако можеше да пише повече, отколкото да говори - много чудеса щеше на библиотеката да стори.
Както и да е... това е най-малкото, което мога да кажа за нея - много екшън, много драми, много комедия... И тук спирам да пиша за нея. Отивам по-скоро да ям от любимия си шоколад. J Ааа... и искрено се надявам да не попадате на нея. :D
P.S. Последното беше тъпа шегичка за завършек. ;) ♥ ♥ ♥
© Сопи Всички права запазени
Мн е добро