Той седеше на стола в кухнята, ядеше кофти полуфабрикатите, които си приготвяше всеки ден. Беше 19 и 30, време за новините, време за поредната бира... Време... 19 и 31... Тръпки в тялото, и изведнъж, просто така, тук и сега се появи нещо, загнезди се близо до сърцето му, в най-закътания ъгъл, нещо малко, безформено, просто нещо... Заседя се там, почувства се уютно и реши да остане. Тази вечер той не гледа новини, нито отвори нова бутилка бира... Тази вечер той усещаше... Чувстваше всяка молекула в кръвта си, сега всяка една молекула беше важна, правеше го щастлив... Чуваше движението на косата си - тя бе точно такава, каквато трябва. През обувките си той усети мръсния под, непочистван откакто се бе нанесъл, а бе минало доста. Виждаше всеки недостатък наоколо, но това не го смущаваше, той бе просто щастлив, топлина се разливаше блажено в тялото му, спря да мисли, започна да усеща... Той прекара няколко седмици в това състояние, знаеше и за малкото нещо до сърцето си... На вторият ден от ...