> - Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс.
>
>
Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях обезумял погледи и учестено дишане. Клиничен случай съм, честно. Преди го правех често. Въпрос към случайната непозната в автобуса, която се опитва да ми преразкаже целия си живот, търсейки съжаление у мен:
> - Имаш ли представа дали сифилисът се предава по въздушно-капков път?
>
>
Емоциите препускат през лицето ѝ. Шок, неразбиране, недоумение, нервен смях, отново шок. Въпросът стоеше на ръба на устните ѝ:
> - Как? А-а-а, аз съм за тази спирка, полицията, да. Слизам. Успех, момиче – цъкаше с език покрусената жена.
>
> ...