28.08.2019 г., 20:44 ч.

 Неуспешната кражба 2 /край/ 

  Проза » Други
1380 0 5
Произведение от няколко части « към първа част
26 мин за четене

2.


-    Не може да искате това от мен! - ядоса се Френцов. - Идете в полицията и съобщете!
-    Не можем да отидем и да кажем: "Дойдохме да крадем, но намерихме труп"! Предвид репутацията ни, най-много да получим и обвинение в убийство.
Говореше Олег. Неджатин беше приседнал в единия ъгъл и само наблюдаваше. Намираха се в кабинета на инспектор Френцов в дома му.
-    Не мога да прикривам престъпление! - изкрещя инспекторът.
-    Инспекторе, навремето ти ме вкара в затвора. Би трябвало силно да те мразя. Но всъщност те уважавам, възхищавам се на ума ти. Тайно съжалявам, че не си на наша страна, защото, ако беше престъпник, щеше да изкараш много пари. Трябва да се заемеш!
-    А ако Вие бяхте на правилната страна, може би щяхте да имате по-малко пари, но повече време да си ги харчите! - отвърна му Френцов.
Олег се засмя.
-    Така или иначе, - продължи инспекторът - професорът вече трябва да се е прибрал и да е открил трупа. Сигурно вече е сигнализирал.
-    Там е работата, че стояхме в храстите до сутринта, а професорът така и не се появи. Идваме направо тук - заяви Олег.
-    Странно! - възкликна Френцов.
-    Заклевам се, ако се заемеш със случая, без да ни издадеш в полицията, повече никога няма да крадем. Надявам се, че това е хубав стимул!
-    За хубавото е хубав, но как да ви повярвам? - повдигна вежди Френцов.
-    Сега ще напиша пълни самопризнания за кражбата и нейната подготовка, после ще ги подпиша. Същото ще направи и Неджатин. Ще ги задържиш и ако някога разбереш, че крадем отново, ще може да ги използваш. Само ни измъкни от тази каша! Убийството не е в нашата категория!


3.


Признанията на Олег:
"Казвам се Олег Симеонов. Лежал съм в затвора две години. Там се запознах със съдружника си Неджатин Хасан. Нарушаваме закона с кражби, обикновено по поръчка.
Преди една седмица ни наеха да влезем в един дом на улица "Планински повей" 62. Там живее сам един възрастен човек, професор по нещо си.
Бяхме наети чрез посредник и нямаме информация кой е поръчителят. Трябваше да вземем някакви документи. Не ни беше казано какви са точно, но щяхме да получим солидна сума.
Получихме точни указания къде се съхраняват документите и ни информираха, че на 28.09 /вчера/ вечерта професорът ще отсъства. Щял да изнася лекция на някакво събиране.
Във въпросния ден ние заехме местата си. Към 20.30 часа видяхме професора да излиза. Изчакахме около половин час и съдружникът ми влезе в къщата. Обаче се върна много бързо и каза, че не е успял. Вътре намерил труп".
Признанията на Неджатин:
"Името ми е Неджатин Хасан, бивш затворник, сега безработен. С приятеля ми Олег трябваше да откраднем едни документи от един сейф в дома на стария професор. Аз се изкачих по въжето и влязох в двора, а Олег пазеше. Лесно се справих с входната врата и тръгнах по коридора към стаята, където трябваше да са документите. Стигнах помещението, светнах със запалката и видях сейфа. Тръгнах към него, но се спънах в нещо. Отново осветих със запалката и видях човек. Очите му бяха отворени, а той беше мъртъв. Видях кръвта по слепоочието му. Хукнах обратно без да стигна до сейфа. Разказах на Олег и двамата решихме да изчакаме професора да се прибере, но това така и не се случи."


4.


-    Кой е посредникът? - попита Френцов, след като прочете показанията.
-    Не можем да кажем! - викнаха в един глас Олег и Неджатин.
-    Тогава аз не мога да ви помогна! – беше отговорът на Френцов.
-    Добре, но полицията нищо не трябва да научи – каза Олег.
-    Слушам!
-    Мишока от село Кестен.
-    Аха, друг мой познайник! А вие случайно да сте чули или забелязали нещо, докато чакахте в храстите преди и след излизането на професора?
-    Някъде към 20.00 часа чухме силен звук, като на счупено стъкло.
-    От колко време чакахте пред дома на професора?
-    От около 18.30 часа. Знаехме, че събирането е от 19 часа, затова много се изненадахме, когато го видяхме да излиза едва около 20.30 часа. Но решихме, че самата лекция е по-късно вечерта, а професорът не е искал да присъства на останалата част от приема.
-    Информирахте ли вече Мишока, че кражбата се е провалила?
-    Не успяхме да се свържем.
-    Бяхте ли виждали професора преди, познавате ли го?
-    Не, но имахме описанието му.


5.


-    Имам важна информация от източник, че на ул. "Планински повей" 62 ще откриете един труп - каза Френцов, след като набра номера на комисар Тодоров.
-    Там не живееше ли професор Харалампиев? Да не е починал?
-    Предполагам, че това е неговият дом, но мъртвият е друг, а смъртта му вероятно не е естествена. Самият професор пък е излязъл снощи около 20.30 часа и все още не се е прибрал.
-    Чудна работа! И кой е източникът ти? - попита Тодоров.
-    После ще ти кажа. 
-    Пак ли си ходил на врачка? – засмя се комисарят.
-    Не ме занасяй! Сега тръгвай, ще се видим на адреса.
-    Имаме още един изчезнал в района, от село Кестен – каза Тодоров. – Днес сутринта е трябвало да дойде в участъка за подпис, но не се е явил. Колегата се свързал с майка му, която заявила, че вчера следобед е тръгнал нанякъде и повече не се е прибрал.
-    Моля?! Да не е Мишока? – извика Френцов.
-    Точно така! Явно все пак си бил на врачка!


6.


Къщата на професора беше разположена почти в края на улицата. Личеше си, че някога е била красива сграда, но времето й се беше отразило. Въпреки занемарения си вид обаче, имаше някакво странно очарование.
Френцов пристигна за около половин час и завари там комисар Тодоров с няколко полицаи.
-    Намерихте ли го? – попита инспекторът.
-    Да, докторът сега е там. Прав си, че не е тялото на професора. Кажи сега, каква е тази история? Как разбра за трупа? – попита комисарят.
-    Не мога да назова източника си, но той е влязъл в къщата с друга цел и е открил трупа. Изплашил се, че ще го обвинят в убийство и не се обадил в полицията, а се свърза с мен.
-    Аха! Крадец значи!
-    Не съм го казал!
-    И аз не съм глупав – отвърна Тодоров.
-    Кой е този мъртвец и какво прави в дома на професора?
-    Все още не знаем кой е. Мъж, около шестдесетгодишен. Единият прозорец е разбит и има кални стъпки близо трупа. Стъпките съответстват на един чифт обувки, намерени в къщата. Всички останали обувки тук са два номера по-малки.
-    От източника си знам, че в дома на професора са се съхранявали някакви важни документи – каза Френцов, - дали пък и той не е дошъл за тях?
-    Възможно е, но се съмнявам. Крадците обикновено не се разхождат по халат в дома на жертвата си!
-    Халат ли? Жертвата е по халат?
-    Да! Много странно, нали?
-    Хм – замисли се Френцов – А Мишока, който сега е в неизвестност, е бил посредник при уговарянето на кражбата на документите.
-    Интересно! А, ето го и доктора. Какво можете да ни кажете, докторе?
-    Удар с остър предмет по главатар в слепоочието. Умрял е вчера между 16.00 и 20.00 часа. Колегите ви намериха ето това, най-вероятно с него е нанесен ударът - каза докторът и показа някакво сечиво, приличащо на брадва.
-    Но това означава, че се е случило преди професорът да излезе! – възкликна Френцов. – Възможно ли е да е той?
-    Не знам! Трябва по най-бързия начин да открием професор Харалампиев. Проверих и попаднах на обява, че вчера вечерта е щял да изнася лекция в Чешкия културен институт. Ще се обадя там да проверим кога си е тръгнал.
Към тях се приближи един млад, около двадесетгодишен полицай.
-    Мисля, че това Ви интересува -  каза той и подаде на Тодоров един вестник. Комисарят веднага забеляза заглавието. 
„Уважаван професор не изнесе очаквана лекция!“
Тодоров зачете статията: 
“Многоуважаемият професор Харалампиев, един от най-големите специалисти по история на славянските народи у нас, е трябвало да бъде почетен гост снощи на събиране в Чешкия културен институт. Там той е трябвало да изнесе лекция за историческата връзка между чешкия и българския народ, но професорът така и не се появил. Не успяхме да се свържем с него за коментар.“
-    Виж ти! – възкликна Тодоров.
-    Трябва веднага да разберем какви са тези документи! – каза Френцов.
-    Знаеш ли къде са?
-    Да, в ето този сейф.
-    За бога, не може да отворим сейфа! – каза Тодоров.
-    Ние не можем, но знам кой може! – отвърна Френцов.


7.


Неджатин с лекота се справяше със задачата. Френцов се усмихваше доволно, а Тодоров нервно потропваше с крак.
-    В какво ме забърквате? Ще ме уволнят! То бива да прикрием незаконно влизане, ама и ние да участваме в него е вече прекалено! – недоволстваше комисарят.
-    Успокой се, само ще ги погледнем, после всичко ще оставим на място!
-    Готово! – извика Неджатин.
Тодоров посегна и отвори вратата на сейфа.
И тримата притихнаха.
Сейфът беше почти празен! Вътре имаше само една разписка, Френцов бързо я взе и я разгледа.

 



-    Къде са документите? Къде е професорът? Къде е Мишока? Кой е този с халата и какво прави тук? Все въпроси без отговор! - сумтеше Тодоров.
-    Знам с кого да се свържа, за да разберем много бързо къде е Мишока. Преди години съдействах за намаляването на присъдата на един човек от подземния свят. В замяна сега той ми предоставя много ценна информация. Дори и да не знае, бързо ще научи.
Трябва обаче някак да разберем кой е поръчителят на кражбата на документите! Това може би ще ни помогне да изясним голяма част от загадката - каза Френцов.
-    Да! Обаче как?
-    Провериха ли по болниците за професора?
-    Да, никакъв го няма!
Отвън се чу някакъв шум и настана суматоха. Чуваше се гласът на полицая пред входната врата:
-    Не може да влезете!
-    Как да не мога? Какво става тук? - викаше мъжки глас.
Френцов и Тодоров се втурнаха навън и видяха колегите си да се борят с напорист млад мъж.
-    Кой сте Вие? - извика Тодоров.
-    Казвам се Бисер Харалампиев, племенник на професора - отвърна мъжът на видима възраст малко над тридесет години.

 

8.

 

-    Нека влезе! - нареди комисарят. Младежът влезе във всекидневната.
-    Прочетох във вестника, че чичо ми вчера е пропуснал лекцията си. Притесних се и реших да дойда да видя какво се случва. Отвън видях полицейски коли, линейка....
-    Успокойте се! В къщата има убит човек, но не е чичо Ви!
-    Какво? Кой е?
-    Не знаем. Може би Вие ще ни помогнете.
-    А чичо ми къде е?
-    И това не знаем - със съжаление каза Френцов. - Желаете ли да погледнете жертвата, може би ще разпознаете мъжа?
-    Добре!
С племенника отпред, тримата тръгнаха към стаята, в която все още лежеше убитият. Тодоров повдигна покривалото и се обърна към Бисер Харалампиев. Мъжът се взираше с недоумение в трупа и най-накрая каза:
-    Идея си нямам кой е този човек, за първи път го виждам!
-    Сигурен ли сте?
-    Напълно!
-    Имате ли някаква представа какво е държал чичо Ви в сейфа?
-    Смятате, че убитият е крадец ли? Но тогава трябва старецът да го е убил, а това е абсурдно! Вчера изглеждаше толкова спокоен!
-    Видели сте го вчера? – попита Тодоров.
-    Да, отби се вкъщи за малко, преди да отиде да изнесе лекцията. А днес разбрах, че изобщо не е стигнал дотам.
-    Към колко часа беше това?
-    Дойде около 16.30 часа. Пихме чай. Към 18 часа или малко след това тръгна към Чешкия културен институт, за да изнесе лекция.
-    Видели са го да излиза от тази къща около 20.30 часа. Да е споменавал случайно, че е забравил нещо и да се е върнал в дома си?
-    Не, не мисля.
Френцов остана сам в стаята и се зае да разгледа бюрото на професор Харалампиев. Видя няколко писма, едно от Историческия музей, едното беше изпратено от Варшава, две от Белград и едно от Москва. Започна да ги чете, явно всички бяха служебни.
После прегледа гардероба. Няколко костюма, ризи, кутии за шапки. Две от тях бяха празни. В лявата част имаше домашни дрехи.
После тръгна по коридора. Една дъска изскърца, наведе се и лесно я отстрани. Чудесно скривалище!…

 

9.

 

След малко инспекторът се върна във всекидневната, където бяха събрани всички. Френцов се обърна към Неджатин:
-    Много си ловък със сейфовете, драги! – засмя се той. – Сигурно имаш богат опит!
Неджатин прехапа устни.
-    Спокойно! Сега не се занимаваме с твоята кариера. Интересно ми е какви неща най-често си виждал да държат хората в тях?
-    Ами оръжия, картини, пари, знам ли…. Много неща. Но разписка от университет не бях виждал – подсмихна се Неджатин.
Бисер Харалампиев се изправи и реши да си вземе вода, но от джоба му падна шишенце с лекарства.
-    Имам проблеми със съня! – каза той и глътна едно хапче.
Френцов се наведе и вдигна още един предмет.
-    И тази запалка ли е Ваша?
-    Не, не пуша – отговори Бисер Харалампиев.
Отвън отново се чуха гласове.
-    И друг племенник ли има чичо Ви? - попита Френцов.
-    Не, аз съм единствен, защо? - на свой ред каза Бисер.
-    Погледнете през прозореца!
-    А, това е професор Банков, колега на чичо ми.
Професор Банков също беше допуснат в къщата.
-    Каква става тук? Нещо с Харалампиев ли се е случило? - попита той.
-    Засега нямаме представа къде е професор Харалампиев. Но тук в дома му има труп. Колко близки бяхте с професора? - зададе въпроса си Тодоров.
-    Много сме близки, работим заедно. Затова като разбрах, че не е бил снощи на лекцията си, много се притесних.
-    Случайно да е споделял с Вас какво държи в сейфа си? - попита Френцов.
-    Донякъде. Не знам какво точно е, но ми каза, че пази нещо много ценно, което може да промени историята.
-    И не знаете какви са тези документи?
-    Документи ли? Не, не знам - озадачи се Банков.
-    Дали имате нещо против да погледнете трупа в съседната стая? Може да го познавате.
-    Нямам особено желание, но щом се налага! - с неохота се съгласи професорът.
-    Би било много полезно за разследването.
Отново Тодоров вдигна покривалото и се откри мъртвото лице.
-    Но това не е той! - извика Банков.
-    Какво искате да кажете?
-    Ами,… това не е Харалампиев.
-    Знаем вече, че не е той. Въпросът е дали знаете кой е - повтори Тодоров.
-    Не, не го познавам – твърдо заяви професор Банков.

 

10.

 

Френцов стоеше в средата на стаята. Останалите се бяха вторачили в него, в очакване да им разкрие мислите си.
-    Вече знаем кой е човекът с халата. Това е професор Бжежински от Полша, който е пристигнал като гост на професор Харалампиев. В бюрото на Харалампиев намерих писмо от професор Бжежински, в което се уговарят точно за посещението. Работата е там, че в писмото се споменава за посещение на 29.09, а всичко се случва на 28.09. Няма съмнение в самоличността на професор Бжежински, колеги от Полша току-що ми изпратиха снимки. Най-вероятно, Бжежински просто е допуснал грешка в писмото си, а Харалампиев не го е очаквал този ден и излязъл. Къщата останала отключена и гостът най-вероятно е влязъл, някъде между 16.00 часа, когато излязъл професор Харалампиев и 17.30 часа. Знаем, че Олег и Неджатин са стояли пред къщата след 18.30 часа и не са го видели, следователно е пристигнал преди това и то достатъчно дълго, за да бъде убит преди идването на Олег и Неджатин. Професор Бжежински се преоблякъл след дългото пътуване и зачакал своя домакин. Убиецът е влязъл в дома, след излизането на Харалампиев и пристигането на Бжежински, следователно поне след 16.30 часа, но преди 18.00 часа, заварил е вътре човек по халат. Помислил, че това е Харалампиев и го ударил. Обаче дали убиецът е взел нещо от сейфа? Отговорът е „не“, защото сейфът е бил празен. Но за това ще ви разкажа по-късно. А сега – кой е убиецът? Това е нашият приятел Мишока. След като извършил злодеянието и установил, че в сейфа няма нищо, а мъртвият е друг човек, разбрал, че е сгафил и се покрил. 
Първо към него ме насочи брадвичката. И в миналото той е ползвал подобен „инструмент“, но това нищо не доказваше, разбира се. Доказателството намерих във всекидневната – ето тази запалка с гравирана мишка. За полицията тя не означава нищо, но аз го познавам и знам, че доста от личните му предмети имат тази гравюра.
Ние успяхме да го открием с помощта на мой приятел-престъпник, той му разказал моята версия и Мишока си признал. Той потвърди, че заварил дома отключен и му е било изключително лесно да влезе.
-    Но кой тогава е взел документите? – попита Бисер Харалампиев.
-    Като начало не е имало никакви документи. Професор Харалампиев е държал в сейфа си ценни златни огърлици от 7 век.  Досега били съхранявани в музей и се е знаело, че са от по-късен период. Професорът ги видял и се усъмнил в датировката им, издействал да му бъдат предоставени за една седмица, за да ги изследва. За това съкровище споделил с един свой колега - професор Банков.
Именно професор Банков е този, който е поръчал обира на сейфа!
-    Пълни глупости!- извика Банков.
-    Нека Ви разкажа! От своя страна пък професор Банков искал от същия музей да ми предоставят един меч от 9 век, но му било отказано под предлог, че ценни експонати не могат да напускат музея. Всичко това научих от кореспонденцията на професор Харалампиев, в едно писмо от музея се разказва за огърлиците и за желанието на професор Банков да получи меча. От писмото стана ясно, че Банков е знаел за огърлиците в сейфа, а пред нас не каза истината. Това ме усъмни и го заподозрях.
Отказът вероятно много ядосал професор Банков и той решил да накаже служителите на музея. Наел криминално проявения Александър от село Кестен, по прякор Мишока, да открадне огърлиците. Това е потвърдено от Мишока.
След време Банков смятал да ги върне, търсел единствено отмъщение за управата на музея. Когато разбрал, че професорът не е изнесъл лекцията си снощи, решил да дойде да провери какво става. Разбра от нас, че тук има труп. И когато го информирахме, че убитият не е професор Харалампиев, той очаквал да види трупа на Мишока. Това обяснява репликата му: “Но това не е той!“, когато видя мъртвеца.
А това, че ние бяхме заблудени от Олег и Неджатин, че търсим документи, е било добре дошло за професор Банков и той решил да не ни разкрива истината.
-    Добре! Така е! Обаче не съм замесен в никакво убийство! А и огърлиците не стигнаха до мен! И нямам представа къде е Мишока!
-    Моля да сложите белезници на професор Банков – каза Френцов като се обърна към полицаите в стаята. После продължи:
-    Мишока обаче осъзнал колко са ценни въпросните огърлици и решил да ги вземе за себе си. Но искал друг да е отговорен за това престъпление, затова той пък наел Олег Симеонов и Неджатин Хасан, като им обещал невероятни суми.
Олег и Неджатин се съгласили и единият съдружник влязъл в дома на професора около 21 часа, където заварил един труп. Обаче отворил сейфа, взел огърлиците и се втурнал навън. Разказал на Олег и в този миг двамата също се досетили, че могат да изкарат повече пари, ако задържат накитите. А трупът вътре им предоставял прекрасна възможност, да вземат и задържат огърлиците, но да обявят, че не са успели. Съставили план. Решили да твърдят, че в сейфа е трябвало да има документи, защото, ако бяха казали, че са накити, ние щяхме да се досетим, че все пак са ги взели. Но едни документи не биха имали никаква стойност за тях. А в крайна сметка ние щяхме да разследваме убийство, за което те са невинни. Единствено Мишока и поръчителят са знаели, че не става въпрос за документи, но е било малко вероятно те да ни съобщят това.
И понеже Олег ми има зъб от предишно разследване, решили да се обърнат към мен за този случай и да ме направят за смях. Обаче са сбъркали! Сега освен, че ще останат без накити, имам и писмените им признания, с които лесно ще се върнат там, където са се запознали.
Когато с Неджатин отворихме сейфа, изненадата му, че няма никакви документи вътре беше твърде престорена. Тогава си казах: „Ами ако все пак той е взел документите?“. Обаче не виждах за какво са му те. Но след като разбрах от кореспонденцията на професора, че в сейфа има огърлици, нещата ми се изясниха. Не ставаше въпрос за ненужни документи, а за ценни накити и вероятността да са ги взели беше много голяма. Самият факт, че излъгаха, че се търсят документи, беше много красноречив. В непринуден разговор го попитах какви неща е виждал най-често в сейфове. И той изреди различни вещи, но не спомена бижута. Защо? Едно от първите неща, за които човек се сеща при споменаването на сейф, са пари и бижута. Явно преднамерено не ги споменаваше. Бях убеден, но ми трябваше доказателство. И Неджатин ми го даде! Знаеше каква е разписката, намерена в сейфа. От университет! А аз я взех веднага след отварянето на сейфа и тогава той нямаше възможност да я види. Вече бях сигурен, че е отварял и затварял точно този сейф и преди!
Френцов отново се обърна към полицаите:
-    Моля за още два броя белезници за двамата господа в ъгъла!
Това също бе сторено.
-    Но да продължим!
След като Мишока наел Олег и Неджатин, решил да отиде преди тях и да вземе огърлиците, а по-късно вечерта, когато те влязат, да подаде сигнал в полицията. Както вече знаете обаче, планът му не сработил, защото огърлиците ги нямало. Това също е признато от Мишока.
И тук идва противоречието – убиецът Мишока е дошъл първи, а сейфът е бил празен. Олег и Неджатин влизат втори и взимат огърлиците от сейфа?! Значи междувременно някой е сложил накитите в сейфа, между убийството и влизането на Неджатин. Олег и Неджатин са видели в 20.30 часа да излиза професорът, но също така бяхме наясно, че те не го познават. Беше много вероятно да се видели някой друг, облечен с дрехите на Харалампиев. В гардероба му открих две празни кутии за шапки, а той може да носи само една. Да, някой беше донесъл огърлиците и излязъл с шапката на професора.
И това е господин Бисер Харалампиев! 
Чу се въздишка.
-     Усъмних се в него, когато го помолихме да разпознае трупа. Той се съгласи и сам тръгна в правилната посока. Ние не му бяхме казали къде се намира убитият. Значи той беше влизал в тази стая след убийството и преди идването на Олег и Неджатин!
Той също е бил наясно с това, че в сейфа има огърлици, но и той много удобно не отрече, когато ние твърдяхме, че се издирват документи. А г-н Бисер е знаел от чичо си за накитите, той дори му ги е показвал. Това също стана ясно от кореспонденцията с музея. 
Използвал днешното посещение на професора у тях, пили заедно чай. Но в чая имало силно приспивателно - Кетронал. Това е вероятно причината професорът да пропусне лекцията си и да изчезне. Празната опаковка изпадна от джоба на племенника, но той обясни, че имал проблеми със съня. Дори за доказателство изпи едно хапче.
Той вече имал изработени евтини копия на огърлиците и вчера вечерта, докато професорът е спял упоен, г-н Бисер Харалампиев е дошъл тук и е поставил копията в сейфа. Дошъл е след 18 часа, когато са се разделили с професора, но преди 18.30 часа, защото Олег и Неджатин не са го видели да влиза. 
Точно така, драги ми Олег! Това, което сте взели са евтини имитации – със задоволство изрече Френцов. Как разбрах за тях? Просто открих истинските – грижливо скрити под една дъска на пода. За останалото се досетих.
Олег и Неджатин бяха почервенели, а противно на тях, Бисер Харалампиев беше пребледнял.
-    И така, г-н Бисер оставил копията – продължи инспекторът, - но се появило едно затруднение, в къщата имало труп. Бисер не е бил наясно с посещението на професор Бжежински, не го е познавал и затова е бил неподготвен. Това, което не знаете, е, че трупът всъщност се е намирал във всекидневната, където открих запалката. Да, Мишока е бил изненадан там от професор Бжежински и го е убил на място, както призна. На Бисер му хрумнало да премести трупа в стаята със сейфа. Ако по-късно някой откриел, че огърлиците са подменени, обвиненията са щели да паднат върху полския професор. 
Бисер разбил прозореца, както било планирано, но защо трябва да се разбива прозорец, след като вече знаем, че къщата е останала отключена? За да се инсценира обир. При намирането на трупа с халата му хрумнало, че най-вероятно някъде в къщата се намират и обувките на този човек. Лесно ги намерил, защото били по-големи от тези на професор Харалампиев, изцапал ги на двора и после оставил стъпки около сейфа.
После облякъл палто и шапка от гардероба на чичо си и си тръгнал. Точно него са видели да излиза в 20.30 ч. Олег и Неджатин. Полицай, знаете какво да правите!
Още едни белезници щракнаха. 
След миг отново се усети раздвижване навън.
-    Сега пък кой е? – измърмори комисар Тодоров.
В прекрасно настроение, като си подсвиркваше и тананикаше, вратата отвори професор Харалампиев.
-    Така не бях спал от години! Жалко само, че пропуснах лекцията си в Чешкия културен институт. Сигурно са ми много ядосани! – бодро заяви професорът.
-    Добър ден, професоре! Къде се губите? – обади се Тодоров.
-    А, добър ден! Колко много хора, какво празнуваме? Всъщност си подремнах, тръгнах към Чешкия културен институт, но не знам как по пътя съм заспал. Събудих се едва преди половин час в чакалнята на автогарата. Не помня изобщо как съм се озовал там!
-    Надявам се, че са останали още белезници, полицай? – каза Френцов.
Чу се силно ахване. Почти всички гледаха недоумяващо.
-    Ммм, да – каза Френцов, - всъщност в основата на кражбата е самият професор Харалампиев. Вчера около 16.00 часа той е напуснал дома си, като преднамерено го оставил отключен. Усъмни ме точно този факт. Мишока е заварил дома отключен, а ми се стори малко вероятно полският професор да е успял да отключи. Не, професор Харалампиев е оставил къщата незаключена. Кой оставя дома си отключен, когато в него държи ценни вещи! Прави го този, който кани крадци!
Пристигнал е в дома на племенника си, с когото били съучастници. Бисер се бил погрижил за изработването на копията, като самият му чичо му бил дал точни чертежи. После знаете, че племенникът се заел да върне копията в сейфа. Идеята била да задържат оригиналните огърлици, а на музея да представят копията, като инсценират обир и покушение над професора и така да излязат чисти от ситуацията. Когато подмяната се разкрие, всички ще смятат, че това е станало, когато професорът е бил приспан, а домът му разбит. 
В чая на професора в дома на Бисер сипали сънотворно, което подействало малко по-късно. Както вече разбрахме, той е прекарал времето си в сън и то на оживено място като автогарата, колко удобно, където със сигурност е имало достатъчно свидетели, които са го видели. Освен това, там има камери и лесно може да се докаже, че професор Харалампиев е бил там през цялото време. А и това е място, на което често се случва да има спящи хора, така че не е будил подозрение и никой не е реагирал. Освен това съм готов да се обзаложа, че многократно си е купувал чай преди да заспи, с цел да бъде видян от колкото се може повече хора как консумира и после да твърди, че в този чай е имало приспивателно. Пластмасова чаша от чай на автогарата няма как да бъде намерена и изследвана!
Със сънотворното едновременно се осигурявало алиби за професора и се създавало впечатлението за посегателство върху него.
Използвали са точно този ден, защото са знаели, че отсъствието на професора от лекцията няма да остане незабелязано и така ще се привлече внимание към покушението над учения.
Единствено не разбирах две неща:
1.    Защо не са оставили копията по-рано, докато професорът си е бил вкъщи, а е било нужно Бисер да идва и да го стори. И стигнах до извода, че сигурно просто те не са били готови по-рано. Изработени са в последния момент, а е трябвало при завръщането на професора днес да бъдат вече в сейфа.
2.    Защо изобщо е трябвало да има копия? Можело е просто да твърдят, че има обир и огърлиците липсват! Но копията им предоставяли възможност да отложат във времето разкритието на подмяната и така да разполагат с достатъчно време да скрият или изфабрикуват улики. Обаче убийството на Бжежински объркало плановете им.
Ние открихме оригиналните огърлици, професоре! А за да бъдат скрити във Вашия дом, означава, че или Вие сте го направили, или сте съучастник. Вече знаем истината!
Възрастният мъж се огледа и видя, че почти всички в стаята бяха с белезници. Включително и Бисер. Разбра, че няма смисъл да отрича.
-    Предполагам, че има причина и другите господа да са арестувани! Водете ме в участъка – каза професор Харалампиев. 
Скоро и последният виновник пое по пътя към наказанието си. Френцов поогледа празната стая и си каза:
-    Е, тъй като не остана никой неарестуван, предполагам, че нямам повече работа тук! – с тези думи напусна дома на професора.

 

© Ф Ф Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??