Днес ми попадна снимка - колаж от един сайт - Сизиф се мъчи да търкаля огромна каменна топка нагоре по склона, върху топката са се излегнали петима лентяи, а върху гърба му - още четирима ... (*)

                                Статика в безвремието

    Хилядолетна история, повтаряща се и до ден днешен, до толкова тривиална, че всички я възприемат като статична даденост, безкрайно повтаряща се във времето, че даже и самото време губи смисъл. Многолика и многопластова, пасва като универсално обяснение на всички аспекти в живота, изпълнена с дълбок смисъл за някакво движение на всеки индивидуално , а също така и на огромни групи от хора, поразяваща въображението на младите поколения и дотолкова втръснала на всички останали хора от многоликото й превъплъщение, че води до лудост буйните глави, които непрестанно се опитват да разбиват стени с главите си, а останалите, пробвали или не, обезверени от неуспешните си опити просто я зачеркват от списъка на важните си задачи в техния житот, натикват я някъде дълбоко за да не се вижда или в най – добрия случай си окачват картинката на Сизиф в своята ‘стая на спокойствие’ като посмешище за безсмислието на околните нерваци, а също така и като успокоително и индулгенция за своето бездействие. ‘Камъкът си тежи на мястото си’ ... ‘Човек си тежи на мястото’ ... там е спокойно и уютно, мързеливо и даже приятно.

    Малко за нещата, които надживяват всичко – Големият КАМЪК си е голям и тежък, преживял е хиляди години и му е все тая къде ще преживее още толкова, даже му е смешно, че някой иска да го мести , а и му е все тая дали върху него ще се появи мъх ... Малките Камъчета (продължавам по картинката ) са доста повече, споделят мнението на Големия за своята вечност, и тяхната роля е да бъдат стъпквани от Големия и служат за основа на Вечността, но понякога Съдбата решава точно те да ‘обърнат колата’ – тоест – да попречат на Големия да се мръдне, както и да го ‘изпързалят’ в непредвидима посока – имат си свой дребен заядлив характер, който съдържа голяма доза непредсказуемост. И да се спрем на СКЛОНА – ами ... той е резултат от груповото поведение на огромно количество камъни, накупчени един до друг, както и накупчени един върху друг ... по принцип доста нестабилна структура, имаща способност понякога да се движи в посока ‘надолу’, в посока ‘Равенство’ и ‘братство’, ... което не е задължително за всички – тези, отгоре са си доволни от близостта си до Слънцето и се кефят на по – голям простор, ако искат – ще се търкалят надолу за разнообразие, ама са по мързеливи и доволни от ситуацията, защото там долу всички са равни и всичките тези милиарди камъни са сгъчкани без никакъв избор и перспектива.

    Малко и за посоките ... имаме Склон, който има ‘горе’ и ‘долу’ ... да ги разчешем и разнищим ... ‘ДОЛУ” – почти всеки е бил там, а тези, които са се родили ‘със златна лъжичка в устата’ и не са се пръкнали там знаят, че там е лошо. Мнооого ЛОШО ... и по алтернативата, ГОРЕ е добре ... мнооого по добре. Да, обаче – ГОРЕ никой не е бил и никой не знае какво му е по – доброто ... като пример ще ви напомня, че Данте Алегиери с лекота е описал АД – там ДОЛУ, .. какви подробности, какви ужасии ... обаче когато се е заел да пише за Рая – там, ГОРЕ е ... запецнал ... ... интересното на картинката е, че там крайностите не присъстват, а всъщност присъстват до толкова, колкото зрителят да остава с усещането, че Сизиф бута камъка нагоре, към нещо по – добро, бута го заедно с цялата пасмина от девет човека, на които всичко това им е все тая, важното е, че те са там СЕГА и ЗАВИНАГИ .

    Е, стигаме до двете групи от хора ...

    Върху Големия Камък са се разположили ‘богопамзаните’ и разсеяно наблюдават Сизифовите усилия. Общо взето те са си доволни от положението, гледат от високо ... положението им е чудесно – възможно най – доброто – когато погледнат надолу виждат плебеите там долу в ниското, с удоволствие чувстват всичката хорска завист, лениво са се изтегнали и всъщност се опиват от локалното си мързеливо щастие, нямат никакви проблеми и са сигурни, че това ще трае вечно. И няма да гледат нагоре ... дори и не искат да знаят какво има там, горе – там мълвата твърди че се намира Рая, той е далече, никой не знае какво точно представлява, а и ... ами ако цялата тълпа отдолу се качи там – дори и да е Рай такава гмеж от навлеци ще се навъди там че ... въобще ще е ужасно ... тук, на камъка, избраните ... спокойствието ... точно ТОВА е чудесният локаен Рай ! Даже предполагам, че изпитват лека неприязън, но и допълнително удоволствие наблюдавайки четиримата, качени върху Сизиф мазници, които ударно попиват и усвояват начина на живот на ‘богоизбраните’, лениво мечтаят или драпат и те да се качат на Големия ... всъщност незнам, има вероятност и те да са в доволни в своя собствен локален Рай

    За момент се спирам на Сизиф ... митологията твърди, че е бил ловък мошеник, успял да завърже Смъртта и да предизвика хаос на Земята, както и да излъже още няколко пъти за което бил наказан да бута нагоре скалата ... обаче на картинката навява илюзията че е положителен герой движейки ... света? ...нагоре и по приказката ‘луд умора няма’ ще бута вечно по принципа ‘кипи безсмислен труд’ , ... даже предизвиква нотки на съжаление и прошка, ... в смисъл – човекът се труди яко за всичките тези лентяи и нахлебници, които даже са се качили на гърба му.

    И стигаме до момента на философията –

Петтимата отгоре гордо заявяват

      ‘ Ние сме най – мъдрите, ние сме най – умните, ние ще ви управляваме ... ‘

... с подтекст ‘ Всичко тук е наше, включително и вие ... може за нас да е за кратко, но ние сме неизтребими и сме вечни..’ … Между другото – този Сизиф ни е доста полезен създавайки впечатлението в подвластните ни, че се движим нагоре под мъдрото ни ръководство, клати блатото, ей тъй можем без усилие да се превъртим на другия хълбок и да измислиме нови залъгалки за простолюдието ...

Четиримата, възседнали гърба на Сизиф се бият в гърдите и заявяват

      ‘ Ние сме бунтовници и движиме прогреса, бориме се против статуквото ...’

... с подтекст ‘ Ами , че окнем някой ден, че и язе съм властелин като онези горе, добре, че този лудия Сизиф като ‘тате и мама’ ни носи все по – близо към тях без да се напиняме...

Сизиф ... няма какво да го мислим – той си е митичен герой и си прави това, което са му казали

--------

Та – за снимката .................

Първият поглед е емоционален ...

.... Ужас – това го виждам всеки ден ... точно както в моята работа ... само аз работя, другите си гледат кефа , аман от хитреци и безделници, само аз ли съм баламата ???!

Вторият поглед ... започват въпросите ...

.... Кои са тези? ... Как са се качили там ... и дали пък не опитам и аз?

Трети поглед , реалистичен ...

... И на моя врат се е накачил кой ли не – близки, роднини , съседи, правителството, държавата , международните и световни ...

Четвърти поглед няма ...

... или туряш един like на картинката

... или потъваш в размисли за доброто и злото, правдата и кривдата, някакъв Хамлетовски въпрос започва да те мъчи и желание за ... и накрая осъзнаваш, че това просто е динамиката на живота, която се превръща в непроменяема статика на безвремието

С една дума – Внимавайте какво си пожелавате 😎

Забележка ... картинката е използвана в пост 

https://www.facebook.com/photo/?fbid=3252830304972022&set=gm.2289487907881982&idorvanity=1985525181611591