Невидимият Глас
Панчо дишаше кале в житното поле до Осеново и се наслаждаваше на природата. Тогава се появи Гласът. Гласът без звук. Нечуем Глас. Каменна лавина, изпотрошаваща костите на сол – това бе Гласът. Мрачното мълчание на космическата пустош – това бе Гласът.
- Здравей, сине мой! – каза Гласът зад гърба на Панчо. Младежът се обърна, но не видя никого. Но пък затова Гласът продължаваше да му говори:
- Обърни се напред и ще ме видиш!
Панчо Го послуша и завъртя глава. Тогава потта по тялото му замръзна, а косата му побеля. Пред него в житото се виждаше сянката на висок човек, обгърната с плащ. Растенията около нея почерняха и започнаха да димят, а пушекът се извиваше около рогата на Сянката. Момчето се извърна назад, но там нямаше никого. Гласът проговори отново:
- Искаш ли да имаш всички жени, коли и пари на Света? Искаш ли всички да коленичат в краката ти?
Панчо потрепери и...
... слезе от седемнайсетметровата лимузина, обгърнал заоблените ханшове на две знойни красавици. Още ше ...