В едно незапомнено време, в една тъмна земя, без светлини, в едно неизвестно бедно семейство на пролетарии се родило едно дете… от спукан презерватив. Пук! Веднага му наложили глоба за неправомерно раждане под дъжда, тъй като случката се случила до паметника Левски в центъра на София, а на такива места не е разрешено да се ражда каквото и да било. Така започнал неговият житейски път на отритнато и непознато същество, още като невръстен и безформен барбарон. Единствен приятел на детето била сярата, с която обичало да си играе (като едно истинско малко адово изчадийце) и ù викало “како”. Чувствало се независимо, също като котките, които се шмугали под колите всяка вечер. Било анархист по душа. Не обичало общоприетите положения, например още като малко обръщало “кума лисо” на “осил амук”, вместо “аз” казвало “ас”. Слушало си на жалкия престарял касетофон зорлем намерени записи на германски и румънски групи. Вместо “ча-ча-ча” предпочитало да каже “ша-ша”, вместо “я се виж” – “триш”. Общо в ...