mimi75 (Мариела)
29 82
4.10.2009 г., 1:51 ч.

Неяснота (не се лъжете, просто лаконичните мисли на една прекалено впрягаща се девойка) 

  Проза » Писма
1112 0 1
Липсваш ми! Липсва ми усетът ти, парфюмът ти! Примамливо сините ти очи! Безразличието! Липсваш ми! Липсва ми студената топлина! Липсва ми погледът ти, когато стоя до теб! Липсва ми това да съм изкуствено щастлива! Липсва ми да чувам гласът ти! Липсва ми трепетът, който изпитвах! Липсваш ми! Изгубила съм те напълно!
Осъзнах го, защото ме гледаше с други очи! Защото ми говореше с други думи. Защото бях друга с теб. И все пак липсата след време ще престане да е толкова разяждаща и грозна! И тогава ще осъзная, че съм си губила времето с теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Всички права запазени

Предложения
  • Kalinski (Калински) „ЧоВечност”
    „ЧоВечност”
  • exuded (Владимир Георгиев) Дванайсет мига от старостта
    Електронното табло на спирката показва, че автобусът ми ще дойде след 12 минути и ведната реших, че ...
  • emo2 (Емил Стоянов) Пълната чаша
    ПЪЛНАТА ЧАША - Не вярвам в Бог! - А ако аз кажа, че не вярвам в хората? – попита странникът, който б...
  • Жабокът (Гедеон) Розата
    Не се знаеше, кой вятър я довя на тази гола планетата. Всъщност беше астероид. Някакъв по-голям камъ...

Още произведения »