4.10.2009 г., 1:51 ч.
Неяснота (не се лъжете, просто лаконичните мисли на една прекалено впрягаща се девойка)
1111
0
1
Липсваш ми! Липсва ми усетът ти, парфюмът ти! Примамливо сините ти очи! Безразличието! Липсваш ми! Липсва ми студената топлина! Липсва ми погледът ти, когато стоя до теб! Липсва ми това да съм изкуствено щастлива! Липсва ми да чувам гласът ти! Липсва ми трепетът, който изпитвах! Липсваш ми! Изгубила съм те напълно!
Осъзнах го, защото ме гледаше с други очи! Защото ми говореше с други думи. Защото бях друга с теб. И все пак липсата след време ще престане да е толкова разяждаща и грозна! И тогава ще осъзная, че съм си губила времето с теб!
Осъзнах го, защото ме гледаше с други очи! Защото ми говореше с други думи. Защото бях друга с теб. И все пак липсата след време ще престане да е толкова разяждаща и грозна! И тогава ще осъзная, че съм си губила времето с теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мариела Всички права запазени
Предложения
-
-
Мартин вървеше по сивия булевард и се вглеждаше в лицата на хората. Те пърхаха като пчели, излезли о...
-
Докато произнасяше последните си думи, Алфонсо неволно погледна към Мая. Очите й сякаш казваха: Прек...
-
Трендафил не беше цвете за мирисане... От малък остана без баща. Майката, селска жена, беше учила кр...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
