Тихо и бавно.
Той се взира в нея.
Тогава тя бяга.
И се скрива.
В себе си.
***
Тихо и бавно.
Една дума.
И две сълзи.
Той се взира в нея.
А тя бяга отново.
И се скрива.
Далеч и от себе си.
***
Тихо и бавно.
Тя се съблича.
Той пали нервно цигара.
Тя се усмихва.
И времето спира.
Той всмуква жадно дима.
Сиви кълба катран.
Отрова.
Той избяга от нея.
И се скри.
В себе си.
***
Тихо и бавно.
Обхожда с поглед тялото ù, което знае наизуст.
И пали отново.
Тя приглажда с неумел жест един паднал над лицето ù кичур.
Той няма да стане.
Само ще я гледа.
Нейните равни, спокойни и несръчни движения.
Тъжната усмивка.
Уморените очи.
Нейните непокорни черни къдрици.
Нейните бледи пръсти, които до болка целуваше.
Светлочервената рокля, захвърлена на леглото.
Измачканите чаршафи.
И масата.
Която помни всичко.
От времето, преди да избягат.
***
Тихо и бавно.
Той се оглежда в нея.
А тя ляга в сатенените чаршафи.
Кожата на дявола.
Думите пак замълчаха.
Той запали нова цигара.
И се взря в нея.
Тогава тя избяга.
И се скри.
В себе си.
© Метафора Всички права запазени