28.05.2006 г., 17:51 ч.

Ни риба, ни рак 

  Проза
1942 0 3
2 мин за четене
Всеки, помни първата целувка или първата среща, но помните ли всъшност първият
път когато са разговаряли с вас, като с възрастен човек. Първият път, когато за
тях вече не сте били дете.Този мой първи разговор, като възрастен, се случи
поради една моя страхлива постъпка. Този разговор с мен проведе дядо ми. Той
беше дребен човечец, смалил се от годините, трудно ходеше и затова прекарваше
повече време край прозореца на нашата къща. Макар старичък и съсухрен, той все
още беше с всичкия си акъл. Та именно там от този прозорец, който гледаше към
улицата, ме беше видял да бягам от едни деца, които ме тормозеха в училище. В
същия ден, след като се бях прибрал в къщи малко посритан, дядо ме извика при
него и ме питаше защо съм бягъл от тях. Естествено му казах, че ме е страх да не
ме набият, а той се изсмя и рече, че така хем съм се уморил, хем са ме
били.Тогава стана сериозен и ми разказа историята на моята пра-пра-баба, може да ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Милчов Всички права запазени

Предложения
: ??:??