Всички ние търсим нещо, което ни трябва, за което мечтаем, търсим и надежда за недостижими желания и неизпълнени цели. Превръщаме се в търсачи на думи, на хора, на копнежи по неизживяното, онази малката капчица живот, за която се молим многократно. Търсим и добри дела, защото осъзнаваме колко малко е нужно, за да открехнем невидимата врата към душевната страна, която се опитваме да прикрием. Понякога , уморени от несгодите и силно повлияваните емоции търсим малкото спокойствия, което ще излекува бремето и омиротвори съзнанието. Търсим и нужната храна, не тази, която поемаме всекидневно , понякога три пъти, друг път по-малко или пък повече. Онази храна, носеща спокойствие, водеща ни до онези места, които си представяме, когато затворим очи, не просто мълчим, а усещаме блаженство, наслада, недостигнат блян, изтръпване от удоволствие. Търсим и вината в другите, защото така е по-лесно да се успокоим и да възприемем себе си като жертва, с цел интерес или провокация. Търсим и подходящите дум ...