Бях командирована на тридневен семинар в едно курортно градче. Чувствах се на седмото небе от щастие – последните години съдбата ме превърна в крепостна гражданка. Така копнеех да видя света, а и той да ме забележи… А хотелът беше истинска наслада за окото и душата! Но се наложи бързо да се приземя. Премеждията ми почнаха още на рецепцията, където вместо нормален ключ ми дадоха една плочка. Изобщо не зацепих как да отключа вратата и извиках за помощ камериерката. Терасата на хотелската стая ме мамеше с разкошния си изглед и кокетната масичка, но като не мога да отворя балконската врата. Сигурно има някакъв чалъм…Отново извиках жената да ми направи показно. Реших да ползвам ваната, но така и не уцелих топлата вода. Отчаях се от себе си и за първи път съжалих, че не съм морж. Твърдо бях решена да не викам повече неволята т.е. камериерката и на принципа на пробата и грешката успях. Затова пък вечерта не можах да пусна климатика и напразно се опитвах да спя в тази сауна. Дано поне за компе ...