Ръсти седеше на една от първите банки в очакване да започне поредната скучна лекция по философия. Беше рано сутринта и толкова му се спеше, че беше положил глава върху ръката си, притворил очи. Толкова му се спеше, че чуваше само откъслечни звуци около себе си. Като цяло му харесваше това, което учи, но имаше и доста скучни дисциплини, които бяха далеч от съзнанието му. Философията беше нещо по средата. Ръсти имаше своя такава за всичко, ставащо около него, имаше доста по-разчупено мислене от това на професори, колеги и много книги. Докато всички се съгласяваха с житейските позиции на Платон, Аристотел, Кант, Ницше и прочие, Ръсти приемаше своите разбирания за правилни. Някои го наричаха дървен философ, други изобщо не бяха съгласни с него, но за себе си Ръсти беше прав и попиваше от всичко, което се случва около него, и го анализираше по свой собствен и уникален начин.
Той беше високо момче. Наистина привлекателно, със зелени очи, в които се отразяваше романтиката на току що раззелени ...