Никой не обича самотните. Защо? Не е честно, наистина. Та те са хора като всички останали, нали? Те също стават сутрин, мислейки за изненадите на новия ден, за нещата, които имат да вършат и за куп други дреболии, които постепенно окупират целия им ден.
Добре, но с какво са по-различни те от другите? Изобщо има ли някаква разлика?
Може би да... Мисля си за това:
Те не виждат света през розовите очила, които подарява Любовта.
Те не усещат аромата на живота толкова сладък, та дори натрапчив.
Те не умеят да забелязват красотата на заобикалящия ги свят – див и любезен.
Те не могат да чувстват пеперудите в стомаха.
Те не са способни да изрекат „Обичам те” на този, който е предопределен да ги чуе.
Те нямат правото да греят с усмивка без причина.
Те не са свикнали да бъдат просто щастливи.
Те са самотни.