Търсещи... борещи се... страдащи...
Осъзнаваме нещо, само за да разберем,
че нищо не е такова, за каквото сме го мислели.
Мислим, че има смисъл.
Вярваме... в нещо, и Бог не знае в какво.
И питаме, и се лутаме понякога, тогава, сега, винаги.
А колко баналности и клишета са ни обсебили
и как си въобразяваме, че има за какво да се живее.
Живот в противоречие- живот ли е това и има ли истина, правилна страна на монетата?
А можем ли да я открием?...
Да вярвам ли - не зная,
да не вярвам - не мога да си позволя.
Ще търся, но кой ще гарантира, че ще намеря
и ако намеря, как да знам, че това е, което търся...
И пак потъвам в собственото си Аз
с илюзията, че там има отговор...