24.03.2010 г., 16:23 ч.

Нищо човешко не ни е чуждо 

  Проза » Фантастика и фентъзи
756 0 0
47 мин за четене
1.
Със здрача дойдоха и светлините. Така хората наричаха онези цветни газове, които се появяваха в небето, обикновено след залез. Приличаха на ивици пара, но във всички възможни цветове. Някой бе изчислил, че се намират само във въздушния слой между двеста и двеста и петдесет метра от повърхността. Срещаха се единствено в пустите области, никога в градовете. Бяха неуловими и на дневна светлина невидими.
Кевин обичаше нощем да гледа как нишките се носят из нищото на въздуха и сякаш се увиваха между някои от по-ярките звезди, образувайки знаци и фигури подобни на кабалистично заклинание. Движеха се почти непрекъсното, понякога се събираха на дебела плитка или голямо кълбо, но само след минута се разнасяха отново на всички страни. Играта им продължаваше през цялата нощ. Малко преди изгрева всичко отведнъж изчезваше. Просто ей така, без да остане и следа от стотиците светлини.
Не се знаеше от какво са се появили преди малко повече от половин година, нито защо или как. Учените уверяваха, че ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГФСтоилов Всички права запазени

Предложения
: ??:??