- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.
Антоан Дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц”
1.
Малко преди да започне да диша, то чу гласа на онази, която го превеждаше през пространството и времето.
- Ти си вече тук! – каза му тя.
- Да, тук съм – съгласи се то, макар да не знаеше все още къде е.
- След малко ще излезеш навън, бъди готово.
- Как е там? – попита то.
Беше се прераждало вече, макар и в други светове, и знаеше, че винаги е различно. Също така бе различна и формата, която съзнанието му щеше да обитаваше, докато съществуваше в даденото измерение. ...