Nada personal
С моята милувка ти потъваш все повече в самотата и пустотата си. Aз те изпепелявам, скрита зад маската на доброто. Но ти вече знаеш коя съм... късно е... късно е да ме спреш, ти си пепел... Аз те омагьосвам и те правя мое достойно копие, копие на моето зло, защото за теб съм глътката живот в ледения ад. Аз съм сърцето ти, което продължава да те лъже така нагло, принадлежащо само на мен и властта ми над теб. Аз съм твоят порок. Аз те погубвам, а ти продължаваш да държиш на мен вместо да се страхуваш и да опиташ да бягаш възможно най-далеч. Аз продължавам да те мразя, а ти продължаваш да ме обичаш. Стигам до теб ти чрез мрака и всеки път все по-дълбоко обсебвам сърцето ти... А аз обичам... Знаеш ли какво обичаш?... Обичам да те мразя... И ти пожелавам от сърцето, което е празно, когато те напусна магията ми, да спре да действа и тогава, сриващата те тишина на вечната самота ще те довърши... А аз ще бъда при теб, за да се наслаждавам на убиването на душата ти. Аз... познай? ...