Това е просто още един от “онези” дни... Единственото, което го откроява от другите такива е хилещата се в прозореца на офиса Есен, която наехме пак да измие стъклата. Тази година е изоставила естествения си досадно-отчайващо-разочарователен имидж и е добила спокойна, самодоволна и донякъде хищна чревоугодна усмивка. Това, разбира се, изобщо не ù попречи да уплаши до смърт Вдъхновение и Ентусиазъм, които незабавно попълниха молби за неплатена отпуска и изфирясаха, преди да съм успяла да ги подпиша или дори “гък” да кажа. Оная досадница Липса пак мърмори, и тя не знае за какво, горката, май съвсем сенилна е станала вече или пък стресът ù идва в повечко. Честно казано, с нетърпение очаквам момента, в който ще я пенсионирам да си ходи по живо, по здраво, аман от истерички и депресарки! Размрънка се няма и час след излизането на Дефибрилатор, и то не само за неговото отсъствие, ами за всичко, което някога и някъде не ù е било достатъчно! Дефибрилатор впрочем се връща още утре, така че не в ...