16.04.2005 г., 12:11 ч.

Нищото 

  Проза
1609 0 1
2 мин за четене
Живееше си щасливо един плъх в богат канал. Храна имаше много по количество и разнообразие. Каналът се намираше на луксозен булевард и в него се събираха ненужностите на няколко съседни квартала. Всеки от тях бе богат по свой начин. В непресъхващите канални води се срещаха отпадъци от месарски цех, парфюмерийна фабрика и казарма. Освен това, по булеварда изобилстваше от кафенета и ресторанти. Те също към музиката и веселието предлагаха отпадъци. Светът се развиваваше, пулсът му биеше все по-яростно от ден на ден. Възбудената му кръв разтопяваше ледовете на неговите полюси. Всичко трепнеше, нощем неоновите светлини се обгръщаха в преливащи и разтварящи се едно в друго сияния. Веднъж слети, те нямаха повече отличетелни цветове, бяха просто горещи дадености. Въздухът трепереше от страстните им стонове. Луната се бе превърнала в отживелица с нейната безизразна бледост сред тяхното присъствие. В канала почти никой вече не изливаше студена вода, защото никой не използваше такава. Дори зимата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Стоев Всички права запазени

Предложения
: ??:??