Живееше си щасливо един плъх в богат канал. Храна имаше много по количество и разнообразие. Каналът се намираше на луксозен булевард и в него се събираха ненужностите на няколко съседни квартала. Всеки от тях бе богат по свой начин. В непресъхващите канални води се срещаха отпадъци от месарски цех, парфюмерийна фабрика и казарма. Освен това, по булеварда изобилстваше от кафенета и ресторанти. Те също към музиката и веселието предлагаха отпадъци. Светът се развиваваше, пулсът му биеше все по-яростно от ден на ден. Възбудената му кръв разтопяваше ледовете на неговите полюси. Всичко трепнеше, нощем неоновите светлини се обгръщаха в преливащи и разтварящи се едно в друго сияния. Веднъж слети, те нямаха повече отличетелни цветове, бяха просто горещи дадености. Въздухът трепереше от страстните им стонове. Луната се бе превърнала в отживелица с нейната безизразна бледост сред тяхното присъствие. В канала почти никой вече не изливаше студена вода, защото никой не използваше такава. Дори зимата ...