Извадих от стар шкаф в мазето, грамофон и кутия с плочи, разчиствах и даже бях ги забравила. Една носталгия ме обзе, спомних си детството ми изпълнено с вълшебства. Занесох ги в хола, почистих и развълнувано заразглеждах откритите съкровища. Четях имената, Моцарт, Бах, Верди, Вивалди и плочите в ръцете ми, като че ли блестяха, Шопен. „Ноктюрно” – Шопен, пуснах плочата, магия, унесено слушах, звънна се, комшийката:
– А, да имаш десет лева, да взема на мъжа едни хапчета, глава го боляло и стомах! Платихме кабелната, тока и сме с два лева до петък!
Имах естествено, а музиката се лее в хола, „Ноктюрно” – Шопен. Пак се звъни, колегата Здравко, тоя път по телефона:
– Ще прибереш ли, детето от детска, че жената попаднала в задръстване, а ти си наблизо, после ще почерпя!
Да, обличам се и естествено тичам до детската, а в главата ми – „Ноктюрно” – Шопен.
Когато отпращам Здравко и жена му с детето на ръце, след стабилната почерпка, унесено дремя в хола и пак си дослушвам плочата с това „Ноктюрно ...