19,15 – 20,00 часа
Оглеждам се. Само тримата сме в коридора. В апартамента е тихо. Дори глухо звучащият глас на Василев не се разбира и може да се приеме за лек фон…
- Какво?
Здравчев ме поглежда триумфално…
- Жена ми миналия месец имаше рожден ден. И ти се смя на усилията ми да намеря оригинален подарък…
Сещам се. Тъкмо предвкусвах очаквания отпуск, а Здравчев все ме разпитваше какво по-така да купи. И не само на мен досаждаше. Всички разпитваше. Дори младия Каменов – макар той да минава при нас за неопитен в отношенията с жените… Впрочем, каква ли ще е реакцията на останалите, ако научат за отношенията му с дъщерята на Шефа…
- Така, така… Помня…
- За ваш срам – все женени, та и разведени, Каменов единствен се сети какво може да зарадва една жена. Че и ме заведе в нужния магазин. Жена ми така се възхити, така…
- Добре, какво общо има това със случая?
- Ангелова…
- Ангелова?
Здравчев става сериозен. Оглежда се и понижава тона:
- Подарих на жена си френски парфюм. Истински, оригинален. Не от голямо шише, а в класическа кутийка, с всичките му защити…
Започвам да включвам…
- И, като влизахме в хола, усетих аромата й… Същият! А Караджов каза, че… Разбираш ли – не е толкова чест подарък това. И да се окаже, че две жени в един вход имат еднакви парфюми…
Вдигам ръка.
- Добре! Но – може и тя да си е купила парфюм от там, дето го е купил Караджов. И кой казва, че неговият е изчезнал? А как ще докажеш, че парфюмът е един и същ? Мирише – ами да си мирише…
Здравчев е опитен и познава занаята. Затова не е бързал да ми каже, а е доизпипвал нещата.
- Отидох най-напред в малката спалня. Караджов потвърди за подарения парфюм. А в протоколите за обиск никъде не се споменава да е намерен подобен…
- Може пък… Може вечерта майка му да е подарила някому парфюма… - продължавам слабата защита аз…
- Да, бе… Особено на Ангелова, която твърди, че почти не се е виждала с тях… Ега ти случайността…
Съгласен съм. И вече замислям следващата стъпка…
- Ангелова какво ти каза за парфюма? Не вярвам да не си пробвал…
Здравчев лъска триумфиращи очи.
- Пробвах. Направих й комплимент, попитах я отде го е купила. Каза, че е подарък от мъжа й. И взе да ми разправя колко внимателен бил…
Отварям вратата на трапезарията:
- Христосков, може ли за момент…
А после тихо му обяснявам ситуацията. Той е сепнат, после ме поглежда:
- Колега, ти командваш…
- И затова – обиск в Ангелови. Да се намери тоя парфюм. Да се изземат няколко неща, парфюмът между тях. Здравчев, ти ще ръководиш. Христосков, вземи Василев и идете до дежурния съдия, трябва ни разрешително…
Извиквам Василев, обяснявам му набързо, той взема якето си от закачалката. И двамата излизат…
А в трапезарията Ангелов ме поглежда малко объркано.
Сядам срещу него и питам:
- Ангелов, какво ти е мнението за взаимоотношенията на Караджов с родителите му?
И той започва. Като не забравя да спомене Гераците и кавгите за пари…
Интересно, интересно…
Пак ставам. Искам да видя Шанков…
А на външната врата се звъни…
Хинов е отворил, когато надничам в коридора.
- Витанови – докладва ми той, придържайки вратата…
Отварям я гостоприемно, но заставам пред отвора. Витанов е среден на ръст, русоляв, с бръснато светло лице. Жена му е ниска, чернокоса…
- Извинете – казвам – но тук се струпаха доста хора. Обаче, няма да ви бавим. Даже… - като че се поколебавам – защо да не отидем у вас? И там да разговаряме?
Споменаването на разговора кара стегнатия мъж да се поотпусне. И той спокойно сочи към отсрещната врата:
- Заповядайте… И кафе ще има, може и друго…
- Е, за друго… На работа съм, все пак… Ей сега, само да се обадя на колегите и идвам…
Те се отправят към дома си, а аз казвам на Хинов:
- Като пристигне Здравчев – да започне обиска. В никакъв случай да не прекъсва разговора ми с Витанови…
И пресичам стълбищната площадка…
© Георги Коновски Всички права запазени
Душкай...