01,00 – 02,00 часа

В колата вадя телефона и набирам Христосков. Обажда ми се още след първото позвъняване.

- Тъкмо щях да те зарадвам…

Натам е ясно – експертите са потвърдили; подписът на Караджов е фалшив. И ето ти мотива – премахване на пречещия да се получат пари. Изглежда немалко пари, макар Митов да твърди обратното. Но Митов е друга писта. И се съмнявам да ни пуснат по нея…

Сега отиваме отново в кооперацията. Каменов и Христосков трябва да са дошли вече. И наистина, когато влизаме в апартамента на Караджови, двамата са вече там…

Събираме се – извикваме и колегите от града. Там е и Караджов. Все още арестуван, но вече в особеното положение на полусвободен…

Съвещанието може да започне. Излагам всичко научено и разбрано досега. Обсъждаме…

- Как ще стигнем до Митов? – задава Василев въпроса, вълнуващ всички. И очаквано Трифонов решава проблема:

- С него ще се занимават други колеги. Вашата задача беше да разкриете убийството на Караджови…

- Но нали той е наредил… - намесва се Каменов с младежки плам…

Трифонов е опитен чиновник:

- Колега, дали е  наредил или не – ще се разбере от разпитите на тримата. Аз лично се съмнявам да признаят подобно нещо. Защо да си усложняват положението? Но мисля, че следствието ще стигне до него…

Мислено се подсмихвам. Затова ни пратиха нас, а не специална следствена бригада. Нашите правомощия са до разкриването, а документирането, разпитите, разследването натам… Има си следствие в прокуратурата…

Пак се изправям:

- По реда. Ангелови са под арест, ще ги извикаме последни. Витанов е хлъзгав – ще изчака. Започваме с Шанков…

За него отиват Здравчев и Василев. Довеждат го – спокойно, като за пореден разговор. И го канят в трапезарията. Където аз задавам първия въпрос:

- Шанков, защо уби Караджов с ножа, а после удуши жена му?

Да, в главата му се е въртяло усещането, че ги разкриват, но от досегашните събеседвания е свикнал на далечни разговори, а сега… Директно!

Шанков е поразен:

- Не… Не съм… Отде накъде?

Слагам напреде му документите и посочвам:

- Подпис уж на Караджов. Фалшив. Подписите си събирал ти. Както призна Митов, за това си получил пари. И, след отказа на Караджов, е логично да се помисли кой го е убил? И какво е спечелил от това? А печеливш си само ти…

Несправедливост, според Шанков. Затова веднага контрира:

- Не съм само аз! Ангелов и Витанов…

- Но ти си убивал!

Шанков сяда на стола. После решително казва:

- Елате у нас. Ще видите какво имам…

Пръв на площадката излиза Здравчев и закрива с длан шпионката на Витанови. Сетне извеждаме бързо Шанков и тръгваме по стълбището. Апартаментът е отворен, жена му уплашено наднича от кухнята…

Завежда ни в спалнята и сочи под радиатора. Вглеждам се. Наистина – макар и трудно различима, едната дъска от паркета е малко настрани. Навеждам се, махам я. Кутия. Пластмасова, сива.

- Какво има вътре?

- Отворете я… Доказателство, че не съм убиец…

Василев е вече с тънки ръкавици и вади кутията. После я открехва…

Там е той – ножът, с който е прободен Караджов. Дълъг около педя, тънък…

- Защо е при теб?

- Ангелов е страшен човек. Дребен, тих, но… Всички мислят, че жена му го командва, а е обратното. Подмолен човек е. Той реши да премахнем Караджови. Митов даваше хубави пари за документите, а тия ни бавеха. Фалшифицирахме подписа – Витанов го извъртя. Но в петък почнаха да оглеждат тавана и Караджов разбра. Вдигна скандал – на мен и на Витанов. Ние казахме на Ангелов и… Позвъни на вратата им и веднага прободе човека. А Витанов се втурна покрай двамата и удушил жената. Аз после я видях… Синя… Ангелов тогава видя една кутийка – като за скъпоценности, пъхна ми в ръцете кутийката с  ножа и рече да я хвърля в Рясовското блато, когато на сутринта тръгна за село. После ме пита и аз потвърдих, че съм я метнал в дълбокото. Но я запазих. И аз чета криминалета, зная, че остават отпечатъци. Като предпазна мярка…

- Витанов с коя възглавница задуши Караджова? – питам бързо, докато е още топъл…

- На леглото им има три възглавници. Той грабна горната, малката, с розички…

Предупреждаваме Шанкова да не мърда от кухнята. Арестувания оставяме в хола, с него Хинов и Милчев. На масичката сме сложили куп хартия, химикалки. Разказаното трябва да бъде документирано – въпреки че вече го имаме на запис. Ненапразно Каменов носи специалната чанта с камерата и микрофоните…

После се запътваме към Витанови…

02,00 – 03,00 часа

Той веднага ни отваря. Като че е чакал зад вратата…

- Елате с нас – посочвам вратата на Караджови, а Василев и Каменов застават от двете му страни…

Витанов разбира, че нещата отиват към финала. И тръгва бавно, някак си отпуснато…

Задържаме го в коридора, аз влизам в трапезарията и поглеждам. Христосков е наредил мизансцена и всичко е в готовност…

- Влизай!

Витанов влиза и застива. Първото, което вижда на масата, е малката възглавница, подшита с розички. Което му говори предостатъчно…

- Е?

И той започва…

Дълъг разказ за трудния живот на частника, за внезапно открилата се възможност да спечели нещо, за глупавия комшия, който не пожелал да се подчини на интереса му, за страшния Ангелов, за извършеното „като на сън“ престъпление…

- Исках само да замълчи, да не вика…

Пък тя – лоша жена, умряла… Да, получили пари – но…

- Какво „но“?

- Митов не се и срещна с нас. А неговият човек ни каза, че това са пари за събраните документи. Нито думичка за убийството…

- Той ли го поръча?

Витанов се изсмива мрачно:

- Вие не знаете какъв човек е той… Нищо конкретно – само далечни намеци. Води те, води те – и сам разбираш какво иска. Но – никога нищо ясно и точно…

Опитвам друг подход:

- А разбираш ли, че щом той не ви е наредил…

Витанов не е глупав. Отдавна го е усетил, но… Парите! Тая върховна ценност на битпазарната демокрация…

- Разбирам… Той е поискал само да строи, ние сме виновни за всичко друго… Обаче, господа… Просто няма какво да кажа в моя защита. Камо ли да докажа, че той ме е подвел…

Оставям го заедно със Здравчев. Голямо писане ще падне…

Сега е ред на Ангелов. Той е под домашен арест, колегите бдят над него и жена му. Затова отиваме у тях. Извикваме Ангелов в трапезарията. Там, върху масата, има нещо, покрито с кърпа. Кутията, разбира се. Но той не знае това…

Разговорът е излишен.

- Ангелов, - казвам – защо реши, че трябва да убиете Караджови? – и отмятам кърпата.

Ангелов гледа кутията – никакъв израз на лицето. Нито смайване, камо ли ужас…

- Оня идиот не я е изхвърлил… - констатира той – Е, какво пък… Аз убих Караджов. В самозащита. Попитах го дали ще се подпише наистина, той ме хвана за гушата и аз…

- Носеше камата случайно със себе си? – иронизирам…

- Случайно – не му мигва окото…

Слагаме напреде му хартия и химикалка. Ангелов поклаща глава:

- Нищо няма да пиша… Всичко това е инцидент и трябва да ме пуснете…

Споглеждаме се. Толкова нагла детска самоувереност досега не сме виждали.

- Белезниците! – казвам и Христосков с ловка хватка изкривява съскащото човече, закопчавайки ръцете му отзад…

Трифонов наблюдава мълчаливо и дори не мигва, когато колегата с рязък удар с  коляно в слабините на убиеца, го сваля на пода. Обезвреден…

След половин час пристигат три коли от управлението. През интервал от няколко минути убийците са изведени. Ние оставаме в апартамента на Караджов. Той също е там, но вече без белезници. Трифонов се обръща към него:

- Колега, извинявам се, но ще се наложи до сутринта да сте в управлението. Не в килия, разбира се, обаче трябва да се оправят някои формалности…

Караджов е човек с опит, знае кое как става и само кимва мълчаливо…

- А на теб… - казва ми Трифонов – Благодаря! На всички ви благодаря! Бяхте бързи и точни… Някой от вас да е мислел за преместване в столицата? Нужни са ни добри следователи…

Ние се подсмихваме. И сега работата ни не е лека, а да я вършим, седнали в гнездо със стършели… Благодарим, не ламтим за подобни забавления…

- А Митов? – напомням му…

Което не го прави по-ведър.

- Казах ти – с него ще се заемат други. Вие решихте най-важния проблем – свалихте едно петно върху службите. Останалото – по реда…

- И сега? – пита Каменов…

Трифонов е учуден:

- Какво сега? Отиваме в хотела, наспиваме се, следобед тръгвате към вашия град. В личните ви дела ще има вписвания, някои ще пораснат в йерархията…

Както и става…

С две украшения върху тортичката. Първото – излизайки заранта от хотела, виждаме на терасата Трифонов и Митов. Седят на една маса, наоколо са седнали няколко типични „горили“, пият кафе. Показно… Знак за нас…

Плюс изненадващото ни спиране на излизане от града. Където ни чака Караджов и ни води в малка селска механа, временно затворена…

Но това е друга история…