19,00 – 19,30 часа.
Боряна е на петдесетина километра от града, пролетта е опразнила пътя, а Милчев е отличен шофьор. Така че – за половин час сме в курорта…
По пътя говоря усилено по телефона. Най-напред със Здравчев, който е вече на местопрестъплението…
- Бях до нашите на село – обяснява ми той – И тъкмо тръгнах за града, шефът се обади. Та ей ме…
- Остави тия битовизми – казвам му – Дай нещо по станалото…
И Здравчев започва обстойно:
- Курортът е почти празен. Има малка група студенти – на евтинийката дошли. Осем човека, довел ги синът на Перлов…
- Синът на Перлов ли? – прекъсвам го и се сещам, че Перлов има дете, което сам отглежда след развода си преди много години. Такъв или онакъв, но в града хората го уважаваха заради огромната любов към момчето и полаганите за него грижи – Там е и самият Перлов…
- Да, току-що говорихме. Знаеш – той е големият бос тук, но неофициално. Официално има някакъв управителен съвет, има един Димитров… Но Перлов върти нещата зад паравана. Говорихме и то ...