Часът е късен. Около полунощ. По разкаляните от дъжда улици на града нямаше много движение. Колата се плъзгаше спокойно по мокрия асфалт. Моторът работеше равномерно и лекото хъркане на двигателя почти го унасяше. Той отвори прозореца с рязко движение и вътре нахлу хладен нощен въздух, мокър и подгизнал от прах, с едва доловим мирис на озон...
"Глупости... (усмихна се на себе си той), озонът не мирише...". Погледът му се плъзгаше бавно по улицата, покрай сградите и тъмните ъгли на пресечките. Тук-там проблясваха локви, потайно тъмни, разплискващи се от падащите в тях едри капки дъжд. Фаровете на патрулката им осветиха някаква задаваща се кола. После колата отмина заедно с отдалечаващия се шум на двигателя ù. Всичко изглеждаше спокойно. Обикновена скучна петъчна вечер. Дъждовна. А тази нощ дежурството им, поне засега, не даваше заявка за нищо необичайно. "Обаче... петък вечер е. Не се знае. И още е само полунощ...", помисли си той разсеяно. Погледна колегата си. Цигарата осветяваше, на ...