Прибрах се. Преди това нахраних няколко бездомни кучета в един от софийските паркове, което правя почти всеки ден от пет години. Снегът е прекрасен, особено в гората. Красив за душата и мек за краката. Слънцето едва прозира като малък блед диск отзад сивите облаци. Студеният вятър опъва кожата на лицето под бръснещия полет на парченца замръзнал небесен сок. Сигурно немалко такива дни са имали концлагеристи, аристократи, революционери, светци и съзнателни грешници в човешката история. Всеки е изпитвал различни усещания на сцена с еднакъв декор. Аз я осмислям по-конкретно в два или три мотива. В единия от тях ме освобождава от скрупольозната неувереност, че обичта към животни, растения и всичко беззащитно с два, повече или по-малко от два крака, човешко или скотско, следва непременно от липса на любов в междучовешкото общуване. Затова се питам поради какви причини българските вестници агитират за избиването на бездомни кучета. Може би, защото хапят, замърсяват и вдигат шум. Но тях ги изб ...