3.
- Кольоооо...
- Станал съм...
- Добре...След малко пак ще се обадя...
- Мислиш ли, че ще съм по-станал? Да беше преди двадесет години – целият да съм станал...
- Знам, знам...За нищо не ставаш...
- Абе, баш за нищо...Ще взема да си намеря любовница...
- Ти?
- Що? Като съм толкова години идиот, мигар няма да настъпи просветление...
- И коя ще те вземе такъв – дърт, мърморещ, беден...
- Виж сега, всяка млада мацка би искала такъв любовник. Те сега две неща ги влекат – да ги чукат и да ги издържат...
- Кольо, теб хич те няма и в двете...
- И това знам...Ама като съм на диета, това не означава, че не мога да чета менюто...
- Хи-хи...
- Уф, ама си лесна...Стар виц – и ти вече се хилиш...
- А ти – като си толкова труден, кога ще дадеш парите за месеца...
- Нерде Шам, нерде Багдад...Какво говорехме, какво те прихваща...
- Днес е 28 вече. Тока не съм плащала, водата, телефоните...
- Добре, добре...
- Добре, ама...
- ДОБРЕ, казах! Утре заран ще ги имаш...Хайде остави ме да стана...
- До скоро...
- Знам, че ще е скоро...
4.
Протегнах се зверски, разтрих очи като масажист шкембето на японски сумист. Надигнах се.
Минава четири. До шест часа има много време. Колата вчера оставих пред дома – и там си беше. Малко рисково мероприятие, но...
Кирето от долния етаж има грижата да я наглежда. Условно казано.
Кирето е нашият квартален бандит. Местна форма на държавата. Разпорежда се по двете успоредни улици, че даже по пресечките.
Малък квартал сме – попаднал в гънките между две магистрали. За да стигне човек центъра, трябва да вземе автобус. Добре, че началната спирка е пред блокчето ни.
А може и пеша – през жп подлеза, после пресича по надлеза магистралата, бързичко през паркчето и е в сами града.
До центъра е далече. Което може да е за хубаво.
Топнах се във ваната...Хубавоооо...
Просто се откъсваш от всичко наоколо и се завръщаш в онова безгрижно време, когато животът е бил във водата. И се е носил насам-натам...Като живот...
Не с някакви планове, не с някакво мислене, не с идеи...
А просто рефлексивно – вроден или създаден рефлекс. Следвайки нагона и инстинкта.
Живот – според природата. С две основни цели. Оцеляване и размножение...
Нормален живот. Природосъобразен...
Е, има и ненормални хора. Неследващи законите на природата. Опитващи се да променят живота. В някакви посоки, които само те разбират защо и накъде са...
Та в природата не се създава нищо оригинално. Всичко е еволюция...Бавна, постепенна – за да може нормалният живот да я приеме. Без да я осъзнава...
Нормалният човек живее – така, както той смята, че трябва, движи се по древните правила – натрупване на материя. Материята е това, което остава след него.
Духовност в природата няма. Пеперудите не осъзнават, че са красиви. Нито сърните. За другите те са част от средата. Или плячка – за птиците, за вълците, за всички, които спазват природния закон за обръщането на материята в друга материя...
Просто живот...
Ще кажете – ама стига философства...Гледай си шофьорлъка...
И ще сте прави...
Но – вреден навик. Навремето завърших философия. И дори преподавах в едно школо. После дойдоха промените – както срамежливо наричаме срутването и рутенето /което в нашия край наричат просто...Да де.../.
И аз станах шофьор.
Сега съм самостоятелен...Или поне това си мисля...
Имам мой автомобил, имам и още един. Сключил съм договор с голяма фирма – на телефон съм, радиовръзка, подкрепяме се с колегите.
Децата са в чужбина, жената още работи, но мисля да я прибирам у дома. Хем имаме достатъчно пари, за да преживеем, хем оная сладкарница...Абе, дълго се задържа...И скоро чакам да я закрият...Но кой?
© Георги Коновски Всички права запазени