15.
- Здрасти...
- Здрасти, мой човек... Кафенце?
- Няма начин – на път съм... И дай там нещо леко – кифличка, кроасанче...
- Кифличка... Имаше кифлички едно време. Сега няма кой да ги прави... Помниш ли – отиваме на училище с 20 стотинки. 12 стотинки баничка, 6 стотинки боза, че и за две лукчета оставаха...
- Ама и баничката беше баничка... Не с извара и някакво палмово масло...
- Заповядай кафето... Къде ходи тая вечер?
- Хъ, нищо интересно... Хора, всички с проблеми, всички страдат... Ония, дето са доволни, с такси не пътуват. И не си броят парите за сметката... А, Митьо... Сядай!
- Дай и на мен едно кафе... Има ли кяр тая вечер?
- Таман това се оплаквам. Ама и той не ми обръща внимание. Нали всяка нощ сме така – нищо не е наред, но не се отказваме от занаята...
- И като се откажеш – де ще идеш? Ей го – аз нали пробвах? Като ни съкратиха от армията, братовчедът веднага ме поведе по чужбинско. В Африка ходихме. Ама не ме питай в кои държави. Де да знам! Закараха ни, дадоха инструмент ...