Като цяло щастието е относително понятие. Повечето хора разбират, че са били щастливи след като отмине момента. Може да се заключи, че щастието е нещо като моменти, в които се чувстваш наистина добре и ако умееш да ги навържеш и да не обръщаш внимание на дребни неща, които те дразнят, можеш да се наречеш щастлив човек (или санчо).

Самсай определено си беше щастливец. Неуморният му дух не позволяваше на нищо да го обезкуражи. Беше спасил една доста голяма маса санчовци, беше им намерил нов дом и наистина това си бяха причини да се радваш. Народът му вярваше и сега той трябваше да им построи един съвсем нов свят, в който да живеят. Тази нелека задача би могла да отчае всеки друг, но не и Самсай Велики. По календара на санчовците той беше роден под знака на златото. Зареден с енергия и желание, просто нямаше нещо, което може да го отчае. Абе, санчовците бяха извадили голям късмет с тоя владетел, ако беше друг сигурно сега нямаше да съществуват.

За 15 години Самсай наистина успя да създаде една цивилизация. Освен стотици сампии, коя от коя по-красива, той издигнал и 44 двореца, или както са наричани „асали” и 13 крепости със съвсем ново поколение соларни панели, които дотогава не били известни. После станало ясно, че Самсай сам си ги бил измислил. И след това забележително дело, санчовците го нарекли Велики и самички построили огромен храм в негова чест. Представете си колко е яко да видиш това приживе! И ако навремето Самсай не беше допуснал врага на кораба си, сигурно щеше да живее още дълги години и да създава нови и нови забележителности. Но за съжаление, историята е да се учим от нея, и тя за пореден път ни доказва, че вълкът козината си мени, но нрава – никога.

Помните ли, когато наричахме санчовците добри и лоши? Еми, май прибързахме с обединяването им, ама и Самсай и Симит също. Сега следва една доста неприятна случка, но ще трябва да я разкажа, защото просто няма как да продължа нататък иначе.

И така. Злият дух на сансионите не беше умрял. Просто беше притъпен и определено очакваше с нетърпение повод да се пробуди от зимния си сън и да покаже на света на какво е способен. Да, сансионите не бяха вече сансиони, а просто санчовци, но това беше условно. Те не се чувстваха истински санчовци, името не им харесваше – било много добродушно и не отговаряло на техния характер. В продължение на тези 15 велики за народа години, те не спряха да се оплакват от това и от онова, докато злобата им не достигна своята кулминация.

Този път жертвата бяха едни много симпатични същества, които бяха „местното население” на СаниЛенд. Халюгенитите бяха нещо като животинчета, не можеха да говорят, нито да строят, просто бяха лишени от интелект. Затова пък се хилеха нон-стоп. Поглъщаха енергия и се смееха непрекъснато. Това беше начина им на живот и съществуване. Санчовците много ги обичаха, те повдигаха духа им, а и бяха много сладки – едни такива пухкавки и мекички. Да си ги мачкаш по цял ден, а те само ти се радват. Кеф!

Естествено, по Закона на всемирната гадост, лошите санчовци (сансиони) не им се кефеха особено. Били много лигави, нямало никаква полза от тях, а само хабили излишно енергия, били се спъвали в тях, а това било проблем, защото като нямаш ръце трудно се изправяш после и т.н. Обаче Самсай не щял и да чуе нещо лошо за любимите му същества. И така лошите пак започнали да кроят разни гадости и започнали да крадат енергията на халюгенитите. Те си били ловки, както знаем, и никой не ги усетил. То кой би могъл да предположи, че ще вършат такива неща? Санчовците си мислели, че миналото си е останало минало и злото е погребано на унищожената планета. Така за 15 години халюгенитите напълно изчезнали. Самсай бил твърде зает да строи и гради крепости и градове, а брат му Симит – да пише и обучава. Един ден, когато двамата братя се огледали и нямало нито едно засмяно животинче, си дали сметка какво е станало зад гърба им.

Яростта на двамата владетели била наистина голяма. Те натоварили всички сансиони на един кораб и ги пратили да си търсят нова планета. По този начин злото било наистина изкоренено, но мъката била голяма и Самсай се разболял много тежко. Флемелчето му (това е органът при санчовците, който изпълнява функциите на сърцето при нас) не издържало и скоро той починал. Симит продължил неговото дело, построил още много сампии и асали, гравирал ги с думи и мисли на брат си и укрепил създаденото до момента.

Неприятна история с тея халюгенити, ама се случват и такива неща, не бива да се натъжаваме. Ако не беше станало това, сега сигурно сансионите още щяха да вършат бели, а може би дори нямаше да има СаниЛенд вече. А сега не само я има, но и е най-силната и развита планета от всички колонии на санчовците!

А вие съвсем скоро ще разберете какво се е случило със заточените сансиони.