6.11.2010 г., 12:30 ч.

Нов свят 

  Проза » Други
716 0 1
1 мин за четене

                            Нов свят

Листът не ти харесва и започваш на нов... Лесно е... Светът не ти харесва... Смени го... Избери си друг... Как ще изглежда? Ще има ли рози, толкова много, че бодлите им да са повече от цветовете? Ще има ли хълмове, толкова високи, че да достигат върховете на тревичките и облаци толкова бели, че слънцето да е излишно?... Ще има ли хора?! Не, това би направило света същия, толкова грозен, че красотата би се превърнала в есен и би умряла през зимата... А в твоя свят ще има ли сезони? Да, всеки ден е различен сезон, някои сезони са тъжни, други закачливи, трети омърлушени и болни. Сезоните имат ли чувства? Разбира се, нали затова и ние имаме. И все пак, много трудно е да си построиш свят. Невъзможно е! Не, просто е трудно да намериш материалите за него, трудно е да го сглобиш, без да навредиш на себе си. Не те разбирам... В колко свята живеят хората? В един. Не, в толкова много, че никой не може да ги преброи. Една усмивка е част от друг свят, вятърът, който приятно се увива около палтото ти, те бута към друг свят, снежинката, която те ощипва по носа зимата, идва също отдалеко и за миг прекъсва танца си, за да ти разкаже за себе си. А ти била ли си във всички тези светове? Не, разбира се, че не, аз не искам да дойда, а да се отправя към такова място - леко хладно, че кожата ти съвсем незабележимо да настръхва и толкова светло, че тъмнината на небето да ти се струва точка, която можеш да закриеш с пръст. Хубаво е да знаеш, че подобни места не са просто измислица. Откъде си убедена? Просто заспи и ще ги видиш...

© Златина Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??