Новият живот

Още в майчината утроба сетивата на детето се срещат с усещането на лекота и препятствията по пътя си. Около 50-тия ден от пренаталното си развитие в ембрионалното възникват мозъчни импулси, първият етап от формирането на зрението е приключил и детето е способно да възприема зрителни картини, които майката вижда, а също и свързаните с тях емоционални преживявания. От тези картини то придобива представа и за създателя си - бащата.

Всяка бъдеща майка е предавател на тези първи емоции, тя трябва да знае, че разходките и приятните преживявания по време на бременността са много полезни за психичните преживявания на детето. Колкото повече тя забелязва красивите неща, толкова повече развива у детето усет за красивото и хармонията. Дори за минута не трябва да забравя, че не е сама, че носи отговорност за емоционалното израстване на своето дете. Това не означава да посвети изцяло живота си на него, да пренебрегне другите, да изолира съпруга или приятелите си, защото плодът се нуждае от нормалност. Това са първите модели на междуличностно общуване, въвеждане в социалния живот.

Новият живот участва активно в живота на майката и чрез него опознава света, който го очаква. Често депресиите се дължат на тази изолация, която майката неосъзнато изгражда между себе си и околните, понякога дори и спрямо детето. Нали то е причината за промяната в живота и. Станала е дебела, откъснала се е от работата и кариерата си, сама е отблъснала партньора си, с ревността го е тласнала в “лапите” на непроменена и “не деформирана” млада красавица. Това се е случило, защото е изчезнала увереността и на нейно място са се настанили съмнението и омразата към собственото тяло. Някой задава ли си въпроса как бременността се отразява върху бащата? За него настъпват големи психични промени. Той също има преживявания, нали този процес се развива с неговото участие. Новият живот е част от него, отговорностите му нарастват, плашат го неизвестността и неосъзнатият страх, че някой ще го измести и нищо няма да е същото, както до сега.

Новият живот, който расте в майката, я прави благословена. Красивите заоблени форми са привлекли обектива на много известни фотографи. Замислете се върху привилегията да станете майка и отговорността, която произтича от това. Щеше ли да е толкова известна картината “Мадоната с младенеца”, ако художникът не беше нарисувал с такъв реализъм нежността, меката красота и финеса на майчинството. Ако обичате себе си, това ще ви помогне да приемете с лекота промяната. Ето как моята бременност ме накара да се чувствам специална и не пропусна да ме направи и по-силна:

“Всичките й приятелки пораснаха преди нея, но тя не бързаше, не беше от онези цветя, които веднага разцъфтяват, без пъпка и после вятърът разпилява листенцата им. Не беше виновна, че поникна от такова семенце, нищо че искаше да бъде дърво. Не бързаше с цъфтежа, чака дълго да порасне по-голямо стъбълце, да пусне повече клонки и чак тогава се приготви за пъпка. Остави я да излезе на най-скритото място, после бавно и дълго подбира цветовете, докато най-после цветето се появи с целия блясък на преливащи тонове.

Много по-късно разбра, че единственото ценно и скъпо за нея е само цветчето. Беше обагрила листенцата му от златно жълто до пурпурно червено. Цветовете му привличаха пеперуди, които кацаха по него, превръщаха се в гъсеници, изяждаха част от листата и после пак ставаха пеперуди. Много дъждовни червеи прокопаваха ходове около корените, но това не я плашеше, даже разгонваше самотата. Случваше се да я нападнат бръмбари, ала от всичко най-противни й бяха малките досадни листни въшки. Усилието да предпази цветчето, си заслужаваше да преживее и кацането на мухите, които донасяха неприятната миризма от предишното кацане.” Дани Църкова 1973г.

4-ти откъс от "ДА УСПЕЕШ В ЛАБИРИНТА" Книга първа