(един следобед)В АПАРТАМЕНТА или НОВОРОДЕНИЯТ
За пореден път те й скъсваха нервите. Лицемери. Проклети паразити. Какво ги грее тях, какво я грее нея?! (просто по телевизията даваха ревящата майка на убит далеч в чужбина мъж) Тя продължи да беснее. Проклети медии. Скапан живот. Загубеняци. Навираха хорската мъка в лицето й, сякаш не я виждаше сама. Или страдания, или сладникави бози. Невероятен избор между тъпи реклами, тъпи филми и тъпи предавания. На първа страница се мъдрят заглавия за осраните тротоари или за битови убийства . Публицистичните предавания предпочитаха да предават сълзи и сополи, вместо да се позамислят над тях. И това ми било автентичност. Никъде нямаше нищо смислено. Тя се тръшна на изтърбушеното канапе, загърчи се и зарита от гняв и безсилие. После спря да се ядосва на себе си. “Държиш се идиотски” – изсъска. И все пак: как да не си е бясна: по цял ден виси в онзи вонящ магазин и се усмихва на мазните, потни клиенти. После се връща в къщи, не може да си каже името о ...