Ти ме гледаш втренчено, а аз виждам жаждата в очите ти, пропити от онова завладяващо чувство, да се наситиш на любовта. Ние говорим, а ти пушиш последната си цигара, може би последната, с която те виждам, защото усещам как се отдалечаващ от мен. Животът ни разделя, съдбата ни дарява с последна усмивка, а след нея аз плача. Плача за теб, за мен, за любовта... за живота, за самотата, която ме отронва, докато те няма... И се моля щастието да е с тебе, дори когато не присъства в моя странен живот. Знам, ти не ме разбра... но за това пък аз те разбирам идеално, знам, животът е жесток, но когато се смириш, ти предлага и нови възможности. Не се предавай, защото тук оцеляват само силните, а ти... какво е за теб слабост? Знам, силата е в теб и не е нужно аз да ти я предавам.
Отлитат хората от моя живот, аз сам вървя по улиците, виждам своята сянка, виждам твоето отражение в мен. То ме кара да живея и страдам, но аз съм силен... пред всичко съм силен... но не и пред любовта, която ме раздира на ...