Непрогледен мрак и тишина; гъста мъгла, която те караше не просто да не мислиш трезво, ами те караше да не мислиш изобщо.
Въздухът беше толкова тягостен, че... усещането беше все едно някой те е стиснал за гърлото с пълна сила, като от време на време отпускаше кокалестите си пръсти (достатъчно, че да поемеш глътка въздух, но не напълно, а колкото да те задави и закашля).
Сблъсъкът между шум и тишина беше толкова силен, че мислите, и чувствата ми разкъсваха душата ми на хиляди парчета само, за да я съберат отново.
Черна дупка поглъщаше последната светлина в мен, захвърляйки я в бездната на собственото ми отчаяние, следвана от виковете на всички, които бяха умряли покрай мен.
Пропастите искаха да се самоубият, затова скачаха доброволно в най – дълбоките и тъмни кътчета на съществото ми, предвождани от всичките ми бесове, и лудости.
Пръстите стиснаха малко по – силно.
Чу се леко припукване, сподавен плач, крясък, които заглъхнаха в нищото.
Точно това стоеше насреща ми – едно голямо, празн ...