Денят бе петък. Един от онези крайни дни на месец октомври, в които през деня е есен, а през нощта – дълбока зима. Денят бе петък, имаше есенно-зимен климат и бе Хелоуин. От няколко години насам всички на този ден се маскират. Я като герой на Марвел, я като известен актьор. Как и защо стана модерно не  бе ясно.

Не беше ясно и на Ангел. Но не го и вълнуваше. Той вече си беше платил билета за вечерното шоу в известна столична дискотека. Оставаше да избере костюм. Мислеше го бая време. Времето, което отдели за мислене за маскировката си бе повече от мисленето му за университета. Бе повече и когато се колебаеше дали да скъса с приятелката си. Изобщо в своеобразната класация на отделеното от него време за мислене през живота му, това за костюма влизаше в топ 10 от воле. Най-накрая го измисли – ще е ангел. Готино, нали ? Няма да ги има въпросите от рода на – Ти какъв си ? Ако го изпипа добре, реакцията ще е :

- Я, какъв готин ангел.

- Благодаря. Приятно ми е, Ангел.

Страхотно начало за разговор. Ако не даде пауза на чара и чувството си хумор, поне една ще му върже. А той отиваше с идеята да се случи именно това. Отиде до магазина за ангелски криле и си вземи от най-хубавите. Толкова хубави, че чак св. Петър би  му завидял. Взе си и две гривни с шипове. Обмисляше дали да сложи пелерина.После реши, че няма да е зле да покаже тяло – защо иначе се бъхта половин година във фитнеса. Няколко часа по-късно вратите на дискотеката отвориха. През нея минаха садо-мазо двойка,хиляди девойки със заешки ушенца, вампири и един ангел с големи бели криле, сложени на голо, ако изключим панталоните и обвитите в шипчести гривни китки.

Оказа се, че крилете не са създадени за танци и пречеха много на Ангел в желанието му да танцува. А танцът бе най-сигурният начин за свалка на такова място. Май. Наложи се да се раздели с пищното украшение на гърба. Махна ги и се върна. И първия, и втория, и третия му опит удариха на камък. Рисковано е да сваляш на Хелоуин. Може да е грим, ма може и да е натурално противна. Не се знае. А не му се желаеше да разбира по трудния начин. Прецени, че ще е по-добре да седне и да си пийва. Ако го заговорят – добре, ако не го заговорят – още по-добре. Пийването премина в подпийване, а след още малко се усмихваше на огледалото в тоалетната. Стори му се, че лицето, което видя там не беше неговото и прецени, че е време да си ходи.

Върна се в квартирата си, легна и заспа като къпан. Беше си прекарал прилично. Добре, че го има тоя празник. Така де, добре, че се появи. Ставаше прекалено голяма дупка между рождения му ден в началото на октомври и студентския празник. Не че тази дупка не се запълваше с ежеседмични, понякога и ежедневни купони. Но е друго.

Денят бе първи ноември.Сутринта не бе от най-тежките. Ангел седна на компютъра си и отвори Фейсбук. Започна да разглежда снимки от снощи. На една от тях гледаше така, сякаш излизаше от няколкодневна амфетаминова серия. На другата си бе затворил очите. Несполучлива му работа. Стана, тръгна към кухнята и видя, че трябва да смени календара.

Денят бе първи ноември. Колко бързо лети времето. Сякаш вчера бе лятото.След като привърши със закуско-обяда си, Ангел се върна и продължи да скролва из новините. Тъкмо когато реши да затваря и да види какво има по телевизията, получи известие. Организираше се етаж парти. Отне му около милионна част от секундата да премисли, преди да отбележи, че ще присъства. Имаше едно условие – всеки си носеше пиенето. Ангелът от миналата вечер затвори лаптопа си и тръгна да търси чорапи, за да поеме към магазина. Нямаше сапун, а и трябваше да вземе нещо за купона.

Денят бе първи ноември и щеше да има етаж парти. За будителите нямаше време.