15.09.2011 г., 20:17 ч.

О, времена 

  Проза
656 0 0
2 мин за четене
О, времена! Няма ги великите философи! Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят на готово. Тръгват след някого и не мислят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най- верния път. Нали делата говорят за даден човек? А кой да ти мисли за това! Карат я по бързата процедура. Казали за този, че е такъв и юруш. Води те по кривия път и ти вървиш след него. Всичко започва от първото стъпало и върви нагоре. Има една последователност на нещата. Раждане, прохождане, проговаряне, развитие, учение, опитност, вечна борба между злото и доброто, избирателност, разцвет, или падение, и напред във времето, до безкрая. И всичко е уроци, които ни учат как да се усъвършенствуваме, за да получим оценка за духовен интелект, но чрез натрупване на опит. Опитът се черпи от живота, чрез учението и уроците, които ни се предават от много учители. Учителите са хората около нас, а учението са нашите действия. Безброй неща стават около нас. Много действ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Предложения
: ??:??