Искам да ми обещаеш нещо и да кажеш “Заклевам се, ще направя всичко възможно да го изпълня”, тогава, аз ще ти повярвам и няма да се сърдя, ако не успееш, защото ще знам, че нещо наистина сериозно те е възпрепятствало...
Аз съм нещо като Сладък Ноември.
Не, не се уплаших и не протестирах срещу определението ти.
Приех го.
Но като всяко нещо и това с разгръщането си във времето, всъщност изчерпва от собствената си дължина... А какво остава, ако е месец…
Камбаната на 77-я удар не е далеч...
Обещай ми, че докато вървиш в обратен ред (от последното към първото), ще:
Поне веднъж:
- ще минеш покрай мен, уж случайно, и когато те погледна, ще извърнеш смутено поглед;
- (на първата ни нарочна среща) ще ми услужиш с твоите ръкавици, защото пръстите ми ще са по-премръзнали от ледени висулки и няма да мога да ти подам ръка за “Здравей”;
- ще ме заведеш на лунапарк и след Виенското колело ще ми купиш розови очила, нищо, че е зима, за да мога най-накрая да разбера какво точно имат предвид хората, като ...