Не ме карай да избирам.
Миришеш ми на пияни вишни.
Нощта ми мирише на свобода.
Устните ти са прекрасни.
Ала вятърът целува лицето ми
така както никой друг преди него.
Караш ме да настръхвам.
Но ме полазват тръпки и от
хубава музика и пролетен дъжд.
Моля те, нека не избирам
между теб и тази нощ.
Аз съм самодива.
Обичам да се скитам.
Когато сърцето ми шепти,
го слушам, докато не падна
и не си счупя главата.
А после отначало.
Не ме карай да избирам
между малини и ягоди.
Обожавам да се губя в горите.
Обожавам да търся диви ягоди.
Мечтая си да ми е сладко и ягодово.
Мечтая за нощта и песента на щуреца.
О, нека не избирам.
Не бих могла да живея така.
Искам да мога да тичам
и да бъда цялата в рани.
Искам къща на дърво.
Искам да летя с орлите.
Искам да танцувам под дъжда.
Пусни ме.
Ала не ме оставяй.
Върни се с одеало и малко ягоди.
Искам и миризмата на пияни вишни.
Искам и усните ти.
Искам и да настръхна.
Не ме карай да избирам.
Дай ми всичко.
Дай ми дори повече.
Казвай ми винаги Да.
После ме прегърни и нека съм твоя.
Нека бъдем докрай.